Част от програмата на фестивала бе инсталацията “Pure” по идея, режисура и реализация на Християн Бакалов. По-скоро преживяване, отколкото представление е този продукт, който има за цел да накара личността да работи активно с въображението си. Провокиран си да се дове­риш изцяло на друг човек, на този до теб. Сякаш напус­каш тялото си и започваш да витаеш, да летиш под вода. Губиш усещането за гравитация и време. Мисля, че това е случването, което най-добре може да оприличи идеята на фестивала в собствените му граници, без нито една дума като описание. И ако “Pure” някак те кара да забравиш трака­нето на стрелките, то продукцията на Одед Задок и Казуйо Шионоири натяква тяхното присъствие, като ги забързва до неузнаваемост.

Физическият театър “This is how we do it” ускорява ежедневието на две личности, до степен – обезсмисляне на идеята за живот. Публиката става сви­детел на едно нагледно „живеене“, което търси решение на проблема за начина на живот. Екипът се позовава на френския философ Жан Пол Сартр и думите му: „Всичко е измислено, освен как да се жи­вее“, и се опитва да онагледи тази игра в 50-минутно действие, под „педала на газта“. Актьорите се движат като на забързан кадър в киното, докато играят най-битовите сцени от живота. Пред­ставлението говори за един фундамен­