Автор: Михаил Михайлов
Завърта се безкрайната осмица на едно движение. На една епоха, в която хората изпитват непрекъсната нужда да търсят и откриват нови пътища и нови идеи. До някаква степен това е обвързано с времето. Опитваме се да го хванем, да го контролираме, да го запълваме, така че то да бъде непрекъснато под наша опека. Според Дъглас Рушкоф: „Ние, съществата от дигиталната ера, мерим времето, както се мери пулс.“ Дотолкова сме го превърнали (времето) в наш опонент състезател, че дори не съзнаваме изхода от това състезание. Лутаме се в него като не смеем да посегнем към същностното, към това, което може би има смисъл, обвинявайки се след това, че сме загубили въпросното състезание. И това не е ново, напротив. Сега е времето, в което този процес се усеща до болка. Знаем фактите и не можем да ги променим. Като слепец пред картина се опитваме да намерим решение на проблема, но едва ли. Това е времето на постмодернизма или вече пост постмодернизма, кой знае… Времето, в което театърът също търси и разширява своите граници. Опитва се да намери новото, експерименталното, опитва се да превърне израза в изкуство.
И така тази безкрайна осмица дава началото на осмия поред АСТ Фестивал за свободен и независим театър под лозунга POST POST. Организиран от Асоциацията за свободен театър, която от 2011 превръща фестивала в ежегодна инициатива и повод за дебати. Тазгодишното издание оприличавам на цветна палитра от театър – физически, документален, пърформанс, танц, инсталации, чиито цветове се пръскат по сцените и пространствата на Червената къща, Театър Азарян, ДНК, галерия „Етюд“ и други.
Откриването на тази театрална картина бе на 19 октомври под формата на концерт с електро/постпънк музиката на група Les Animaux – три сродни души в своето изкуство, чиято кръв е заразена със свобода. Началото на групата е поставено в далечната 2014 в София, но изкуството и музиката им се формират в градове като Берлин, Лондон и Париж. Един много тематичен начин за откриването на фестивала, който обича свободата.
В официалната програма се състояха също така не малък брой дискусии, една от които засегна темата за пространството за съвремени изкуства – Топлоцентрала. Два майсторски класа, чиято работа бе съсредоточена върху психиката на сценичното изпълнение и изследване на интерактивността и интимността. Изложбата „Действащи лица“ на Яна Лозева и уъркшоп за техниките в писането на американска драматургия, с водещи драматурзите Тим Лорд и Найлън. Наистина фестивалът предлага една свобода дотолкова, че човек може да се загуби, търсейки същността му. Неговият поглед е разностранен, преплитащ различни стилове, изкуства и посоки.