Автор: Михаил Михайлов

Завърта се безкрайната осмица на едно дви­жение. На една епоха, в която хората изпитват непрекъсната нужда да търсят и откриват нови пътища и нови идеи. До някаква степен това е об­вързано с времето. Опитваме се да го хванем, да го контролираме, да го запълваме, така че то да бъде непрекъснато под наша опека. Според Дъглас Рушкоф: „Ние, съществата от дигиталната ера, мерим времето, както се мери пулс.“ Дотол­кова сме го превърнали (времето) в наш опонент състезател, че дори не съзнаваме изхода от това състезание. Лутаме се в него като не смеем да посегнем към същностното, към това, което може би има смисъл, обвинявайки се след това, че сме загубили въпрос­ното състезание. И това не е ново, напротив. Сега е времето, в което този процес се усеща до болка. Знаем фактите и не можем да ги променим. Като слепец пред картина се опитва­ме да намерим решение на проблема, но едва ли. Това е времето на постмодер­низма или вече пост постмодернизма, кой знае… Времето, в което театърът също тър­си и разширява своите граници. Опитва се да на­мери новото, експерименталното, опитва се да превърне израза в изкуство.

И така тази безкрайна осмица дава началото на осмия поред АСТ Фестивал за свободен и неза­висим театър под лозунга POST POST. Организи­ран от Асоциацията за свободен театър, която от 2011 превръща фестивала в ежегодна иници­атива и повод за дебати. Тазгодишното издание оприличавам на цветна палитра от театър – фи­зически, документален, пърформанс, танц, ин­сталации, чиито цветове се пръскат по сцените и пространствата на Червената къща, Театър Азарян, ДНК, галерия „Етюд“ и други.

Откриването на тази театрална картина бе на 19 октомври под формата на концерт с елек­тро/постпънк музиката на група Les Animaux – три сродни души в своето изкуство, чиято кръв е заразена със свобода. Началото на групата е поставено в далечната 2014 в София, но изкуството и музиката им се формират в градове като Бер­лин, Лондон и Париж. Един много тематичен начин за откриването на фестивала, който обича сво­бодата.

В официалната програма се състояха също така не малък брой дискусии, една от които за­сегна темата за пространството за съвремени изкуства – Топлоцентрала. Два майсторски кла­са, чиято работа бе съсредоточена върху психи­ката на сценичното изпълнение и изследване на интерактивността и интимността. Изложбата „Действащи лица“ на Яна Лозева и уъркшоп за тех­никите в писането на американска драматургия, с водещи драматурзите Тим Лорд и Найлън. Наистина фес­тивалът предлага една свобода дотолкова, че човек може да се загуби, търсейки същността му. Неговият поглед е разностранен, преплитащ различни стилове, изкуства и посоки.