АСОЦИАЦИЯТА

Споделих тази идея с Корин. Нейният спомен е малко по-различен, както ще се убедите от нейните думи, малко по-долу, но едва ли тази конкретика е определяща. Първоначално тя сякаш не възприе, но за­почна да задава въпроси. Много въпроси…

… още една културна разлика: тези хора не се хвърлят с ентусиазъм, а премерват всяка крачка, премислят всеки риск преди да дадат (или не) съгласието си. Но веднъж, когато го да­дат – край.

Това РАБОТИ! Дадената дума Е дадена дума. За сметка на това не се отказват при всяка труд­ност и не капризничат, че някой им е виновен.

В следващите ни срещи не спирах да ù говоря, че би било добре да сформираме юридическо лице, което да може да канди­датства по проекти и да работи в полза на културния обмен между две слабо по­знаващи се европейски държави…

… да! Не се познаваме като нации, култура и история.

Нито Швейцария е само банки, крави, си­рене грюер и часовници, нито България е само оглозгани от кучета старци в полето, корупция и бедност.

Друг мой аргумент беше темата за ограничените възможности за професио­нална изява на младите… лично мое житейско кредо…

И така, през септември 2010 година в дома на Корин в женевския квартал Верие се роди SBAC – Швейцаро-българската асоциация за култура (Swiss-Bulgarian As­sociation for Culture).

На учредителното събрание при­състваха петнайсетина души. Според законите на кантона Женева беше дос­татъчно, че сме се събрали, написали сме си устав и сме си казали, че ще работим по еди коя си кауза. Няма нужда от повече регистрации, ходене в община, съд, НАП и прочее… и някак не ти попарват мерака с абсо­лютно идиотски бюрократични изисквания…

Колумбийски хамак в гагаузкото село.