Ирина Начева. Серия „Матрицата”, Презентацията

Снежанка Димитрова. Серия „Децата от битака”

с естествения темп на еволюция на дадено изкуство спрямо условия­та на обществено развитие – щеше да е просто обикновен обучите­лен период. В техния случай обаче прилича на завера, на таен комитет, който сякаш се е заклел пред регалиите на фото­графията и не предават и продават идеята на никак­ва цена. Идеята е да научат повече хора да четат изо­браженията като нотни партитури, да са наясно какво и как да гледат в ка­дъра. Вселенският закон за привличането привлича към тях и подобни, отдадени на фотографията учители/ лектори. Обединяват се общи усилия. Световният опит се процежда през цед­ката на неограничените в момента възможности за теми в България. Възмож­ности за снимане има, как­то и възможности за екс­позиция. Възможностите за реализиране на фото­книги все още са в начало­то. Всяко начало е трудно. Знаем.

Концептуалната и съ­временната фотография са лукс, който наистина малцина могат да си поз­волят. Техника, умения за боравене с тази техника, закони на фотографията, познание върху различните клонове на фотографията, а заедно с това и поне еле­ментарни познания върху изобразително и прилож­но изкуство (това е много нужно, ако ще се изработ­ват предмети и обекти от различни материали, които да бъдат заснети), работа с редактиращи изображе­нията софтуери и писане на текстове или с други думи: знания, учене, четене, снимане, инвестиране на свободно време, което никой няма. Точно тук е голяма­та победа на Photoconcept. Може да се влезе с празни ръце и без никаква информация, но със страст по за­печатването на образи дори и с телефон. След това се случва някои възпитаници да напуснат основната си работа и да превърнат хобито или просто забавлението да снимат в основно свое занимание. Зако­нът за привличането отново действа. Отдадените учители привличат отдаващи се ученици. Смях. Мно­го смях и забавление.

Свободата да бъдеш себе си в темата, по която работиш. Радостта от споделянето с колегите.

Те са и приятели. Твои. Повечето. Останалите са приятели на другите. Интензивното мислене, ко­гато Ивайло е отстранил изображение, което не му „говори“ или е „бъбриво“. Бялото на хартията в обър­натото изображение мълчи. Стаява се. Заедно с пре­глътнатото недоволство, заедно с не-добре-пред­ставената-идея. Творчески неволи. После колегите и приятелите, че дори и техните приятели те отвеж­дат на чаша вино, но по-често е бира. Смях, забавле­ния, нови идеи.

Характерно за концептуалната фотография като част от концептуалното изкуство е, че не е задъл­жително авторите да се самоопределят като фото­графи. Те може само да ползват фотографията като изразно средство и да бъдат фотоконцептуалисти, визуални артисти или автори, които ползват фото­графия. Това е още едно от предимствата и добрите попадения на школата, защото всеки може да намери себе си и да прецени колко технически умения са му/ù нужни и дали клони към визуализиране на идея или към фотографско майсторство.

Школата влезе в своята пета година и мисля, че успя да изпълни петилетния план предсрочно. Соцшега, която повечето родени след 90-а не разбират, но и препраща към най-награждаваната засега книга на Никола Михов “Forget your past”.

Тук са представени едва десет автори с по едно изображение. Няма място за всички. Много са. Много са и наградените в страната, както и признатите на международна сцена. Множат се и хората, които осъзнато си купуват съвременна българска фотогра­фия. А публиката все повече се сприятелява с изобра­женията, защото ù проговарят.

Венелина Катанска. Серия MICROCOSMOS, Candida

Николина Танева. Серия Funky Sights, Айфелова кула