Автор: Бисера Виденова

Владимир Спасов. Серия „Морски фарове”, Бургас бял фар

Този текст е поредица от словесни изображе­ния и показва моменти от дейността на Школа­та Photoconcept. Целта е да се представи част от развитието на фотографията в България и по-конкретно в съвременната и концептуалната фотография. Публикуваните кадри са от проек­тите на фотографи, които са започнали или са се дооформили като съвременни автори в Школата и все още са част от нея по един или друг начин. Основатели на Школата са Ивайло Стоянов и Ор­лин Георгиев. Преподаватели по съвременна фо­тография и в майсторския клас са Ивайло Стоя­нов и Никола Михов.

Първо е приятелството и доверието между Ивайло и Орлин. После е идеята. И онази приказ­ка за орташката работа не важи за тях, защото са еднакво отдадени, но с различни роли. Ивайло идва с образованието и опита си от Германия, а също и с редица преодолени вече предизвикател­ства като преподавател в Новия български уни­верситет. Орлин – със знанията по организиране на работещ бизнес модел. За общата страст към снимането е ясно. Ивайло гори с идеите в съвре­менната фотография, Орлин поддържа огъня да не загасне в съвременните балкански условия.

Никола се движи от едно място на друго като Питър Пан, само че с велосипед и обикновено с много книги – фото- или арт-. Много. И от раз­лични периоди и места на този отделен клон, да го наречем така, в съвременната фотография. Говори с часове за автори, издателства, изложби, сайтове. Фотографите пътуват непрекъснато. За Никола е предимство, че знае освен английски език, френски и български. Ще питам дали и ки­тайският му напредва. Смях. Много смях и забавление и хляб от лимец, споделен в междучасието, когато са свалени белите памучни ръкавици. Ръ­кавиците, които не само пазят изданията, но и предизвикват респект към труда на тези, които са ги създали.

Първо е идеята. Следва мисълта как ще се ин­тегрира тази идея в моето ежедневие. Аз – като един предмет на наблюдение и с последвалото възприятие от околните – ще трябва да се извадя от обичайния си контекст и да се поставя като редимейд в съвършено нов. Ще виждам себе си по различен от обичайния начин, а другите ще измес­тят гледната си точка на възприемане, защото колкото и да се съпротивляваме, промяната е не­избежна и търсена.