се, че и двете ще помогнат за запълване­то на някои пропуски в нашата история на изкуството и ще допринесат поне за някои области от професионалното зна­ние.

Нели Ружич. Time Lapsus, 2015. Снимка Борис Цветанович

М.В.: Работите за Риека, която ще бъде столица на културата през 2020. Как градът се подготвя за това събитие и какво е вашето участие?

Я.В.: Риека 2020 е нещо голямо и вълнува­що. Бях ангажирана преди доста време в най-ранните работни групи още преди да се направи първата книга за канди­датстване. В града има добра атмос­фера в областта на култура, всички са наистина заети и се надявам, че ще свършат нещо чудесно. Разбира се, нищо не е идеално, и там има опозиция, политически игри и много препятствия. За хора­та, работещи в областта на визуалните изкуства, най- радостното е, че вече можем да отпразнуваме преместването на MMSU (Музей за модерно и съвре­менно изкуство) на ново място, в една стара фа­брика. Това само по себе си е огромно, вълнуващо и историческо събитие.

В рамките на програмата подготвям заедно с този музей изложба, озаглавена „90-те години: белези“, която очевидно се фокусира върху изкуството на 90-те. Така че вашите предишни въпроси бяха много добре дошли.

Да, ние ревизираме 90-те години в Европа, най-вече в бившите социалистически страни, но не бива да се изключват и бившите западни страни. Имаме доста ограничено пространство, така че за съжаление ще трябва да сме много селективни. Все пак се надява­ме да съберем много документи, да дигитализираме огромно количество материали, които сме събрали през годините и през последните дни на аналоговата епоха. Нуждаем се от помощ от нашите партньори в други страни.

90-те години бяха много неспокойни и не са добре представени, поне не и в Хърватия. Това е изследо­вателски, издателски и изложбен проект за визуал­ните изкуства и култура 25 години след времето на най-голямата политическа, социална, икономическа и информационна промяна. Периодът изисква пре­разглеждане, документиране и проверка. 90-те го­дини останаха зад нас, но можем да твърдим, че още не са приключили, обществата все още се справят с последствията. Погледът в огледалото ще покаже как белезите са все още видими, мисля и в личен, и в колективен план.

Проектът е свързан с европейското и надявам се с евроазиатското наследство и колективната па­мет и как се преосмислят влиятелните социални ми­тове и политическите задължения, които оказват въздействие върху културната и художествената продукция. Това наистина е голяма задача, която ще трябва да компресираме до изложба. Но нашата идея зад проекта е да донесе някои факти и знания на мла­дото поколение, които нямат спомени от деветде­сетте години и нямат къде да научат за тях.

За известно време 90-те са били интересни и модни за финансиране и са създадени някои произведения. Сега сме период, в който регионът е изоставен от тези, които финансират изкуството и културата, но ние все още трябва да го правим, независимо от обстоятелствата.