За локалните проблеми и големите митове

Като цяло една от отсъстващите точки в култур­ната област в Хърватия е липсата на реален процес на оценяване.

М. В.: Какви бяха и какви са днес контактите ви с останалите бивши социалистически стра­ни през всичките тези години? Смятате ли, че успяхме да се опознаем по-добре или поне да съживим нуждата и желанието да се познава­ме по-добре? Каква е ролята на съвременното изкуство в този процес?

Я.В.: О, това наистина е сложен и интригуващ въпрос! Не, ние определено не се познаваме достатъчно, но знаем и разбираме много повече, отколкото преди 20 години. Мисля, че ние като общества научихме много. Не достатъчно, по-скоро далеч от достатъчно, но много.

Процесът, който започна преди 25 години и обикно­вено наричаме „след падането на Берлинската сте­на“, имаше много лица, прояви и фази. Имаше фази, които се редуваха, някои бяха обърнати навътре към себе си, а други – по-отворени към другите; етапи на изграждане на общества отвътре и опити за пости­гане на международна, западна видимост и позиция. В културния живот имаше периоди на изграждането на мрежи и на концентрация върху собственото/мест­ното оцеляване. Разбира се, всички се подчиняваха на властта на парите и на отпусканите средства за проекти.

Що се отнася до Института за съвре­менно изкуство, ние многократно сме работили заедно с много бивши социалис­тически страни и по различни програми, но с абсолютното съзнание, че никога не е достатъчно.

Като погледнем това от гледна точка на общите европейски културни политики, те също са виновни за тази ситуация. Формулата на повечето кандидатства­ния създава партньорства между съсед­ски страни и остава навън други, които по техни критерии не отговарят на ус­ловията. Това прави сътрудничествата много уни­формени и невдъхновяващи. Трябва да се каже също така, че политиките на ЕС прескочиха 90-те години и се активираха едва сред 2000 година. Виждам ог­ромен проблем в политиките на ЕС в областта на културата, тъй като те не отговарят на реалните потребности, те дават „домашни“ на културните организации. Това е нещо, за което трябва да говорим по-открито.

Местните политики, разбира се, не подкрепят каквато и да е форма на сътрудничество между локал­ни/регионални/бивши социалистически страни, но всички се стремят към сътрудничество със западния свят. Това е културен снобизъм, който следва пари­те, а не идеите.

Съвременното изкуство в момента се преформули­ра и това е процес, който ще отнеме известно вре­ме, докато не успеем да забележим нови доминиращи тенденции. Виждам някои художници и творци, които са много склонни към абсурдността – в съдържание­то на техните работи или в логиката на създаване­то им, но това е само малък симптом. Съществуват разнообразни социални художествени практики в различните исторически времена. Що се отнася до мен самата, понастоящем изследвам шестдесетте години в едно проучване, което правя, както и девет­десетте години в изложба, която подготвям. Надявам