Албан Муя. From Brotherhood to Brotherly Love, 2015. Снимка Марко Ерцегович
Амела Франкл. И това ще отмине, 2017, кадър от видео
Откриване на изложбата „Хърватски пейзаж – изравняване на историите по един въображаем хоризонт“, 2014. Снимка Борис Цветанович
Трябва да се отбележи, че дори нашите колеги от културния сектор не разбраха по онова време значението и дълбочината на промените, които обявихме през 1998, когато получихме новата си регистрация като асоциация на гражданите (местната правна форма, под която се регистрират неправителствените организации).
Промяната в законодателството и новият закон за създаване на НПО през 2000 облекчиха процеса и той стана много по-лесен, отколкото беше по времето на нашата регистрация. След това Хърватия стана свидетел на появата на вълна от нови културни организации. Те заедно направиха живота в културната сфера по-жизнен и разнообразен, а гражданското об щество много по-силно, макар че в продължение на дълъг период се преболедуваха редица детски болести. Най-опасните бяха стремежът на много нови НПО-та да бъдат първи в нещо и заличаването на предишни спомени.
До края на 2001 останахме само половината от нашия екип и все още се чудя как оцеляхме през този период. В някои моменти сме имали късмет да получаваме оперативни субсидии от неочаквани източници и проекти. Един от тях е програмата Kultura Nova на Европейската културна фондация в сътрудничество с Отворено общество, чиято помощ иначе вече бяхме загубили. Местната подкрепа беше, остана, и все още е неописуемо парадоксална и абсурдна и въпреки че имаше моменти, когато се надявахме, че нещо ще се превърне в солидна културна политика, това никога не се случи.
Основните проблеми на културните, бих казала навици, а не политики, са свръх регулиране, което поставя препятствия пред културните дейци/заинтересованите страни/изпълнителите, вместо да се откриват канали за ефективно действие; твърде сложните административни изисквания и очевидната липса на доверие към културните организации. Този елемент се дължи на факта, че в хърватската културна среда човек не може да планира за период по-дълъг от шест месеца.
Общото усещане е, че културните организации стават по-скоро администриращи, отколкото подкрепящи културата. Пространството за умения и изключителност на художниците намалява в полза на превръщането на културата в масова индустрия. И всичко това е в пълно противоречие с усилията на Института за съвременно изкуство за повишаване на професионалното ниво на културните дейности в Хърватия.