За локалните проблеми и големите митове

РАЗГОВОР С ЯНКА ВУКМИР, ИНСТИТУТ ЗА СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО – ЗАГРЕБ

Мария Василева: От 1998 до днес Вие сте съосновател и президент на Ин­ститута за съвременно изкуство – За­греб. Какво е да работиш за непра­вителствения сектор за такъв дълъг период от време. Кои бяха най-голе­мите промени и предизвикателства през тези години?

Янка Вукмир: Много е трудно да се отговори на този въпрос, тъй като през последните 20 години неправителственият сектор не само в Хърватия, но и в рамките на европей­ските културни политики, се промени много и за съжаление не към добро. Институтът за съвременно изкуство – Загреб офи­циално съществува от 1998, но процесът по регис­трацията започна още през 1997. Началото беше маркирано от местните политики в края на 90-те, годините след войната, режима на Франю Тудж­ман и неговия конфликт с влиянието на Отворено общество и Джордж Сорос. За съжаление директор­ката на института Кармен Башич почина внезапно в началото на 1999 и организацията се провали под напора на амбициозни хора, които превзеха офиса. Културата там остана без значение като програ­ма така или иначе, а и Сорос е известен с думите си: „Мразя съвременно изкуство“. Беше добър момент да създадем ново обединение.

Когато Институтът за съвременно изкуство стана независим, предишните ни източници за финансова подкрепа намаляха и местните културни власти не ни приеха като културна единица до 2001 – след из­борите, последвали смъртта на Туджман и правител­ството, за пръв път ръководено от неконсерватив­ната дясно ориентирана партия HDZ.