Автор: Дамян Дамянов
Дамян Дамянов е художник – график, илюстратор, калиграф, плакатист, преподавател, автор на над 1000 корици за книги, десетки плакати, каталози, филателни марки, серии и цялости, няколко самостоятелни изложби и особено интересния проект „Под езика“. Според него, буквите „са ни създали като нация и са ни оформили такива, каквито сме днес“.


Никой не знае кога със сигурност е започнало всичко. Според всеобщото схващане, началото е поставено в земите на Древна Гърция. Други пък копаят по-дълбоко и намират корените на родословното дърво на европейската писменост в културата на древните финикийци. Те кръстосвали сърдитите морета между Европа, Азия и Африка преди повече от хиляда години преди Христа. Вероятно съществува здрава логична връзка между това, че хората, измислили паричните знаци, са изнамерили и знаци, които да ползват в помощ на античното счетоводство. Трети смятат, че протописмеността се е родила дори по-рано – по долното поречие на река Дунав /1/ , по-специално – по нашите земи, и аз, бивайки българин, няма как да не намеря доза истина в това.
/1/ Има се предвид Дунавската протописменост, датираща от епохата на Неолита (около 6000 г. пр.н.е.). Примери за знаци, изсечени в камък, са намерени по долното течение на р. Дунав на територията на Сърбия, Румъния и България. Бел.авт.


Която и точка по оста на времето да приемем за начало на европейската писменост обаче винаги можем да се обърнем назад и да видим една още по-далечна точка на хоризонта, от която всъщност започва писмената комуникация. Гледайки от тази дълбока перспектива, може да бъдем сигурни, че първият човек, който е решил да „запише“ нещо, вместо да разчита на паметта или досетливостта на останалите, го е направил използвайки рисунка. В началото – наподобителна рисунка на нещо конкретно. После рисунката ставала все по-стилизирана и губила натурните си характеристики. Нужни били десетки хиляди години преди човешкият мозък да се пренастрои от фигуративно на абстрактно възприемане на света. Ето защо първите съобщения, оставени от вече „разумния човек“ по стените на тъмните и влажни обиталища, били рисунки на животни, преследвани, но и обожествявани от хората. И така, първобитните хора, преди толкова много години, че няма значение колко точно, измислили пиктограмата. Кой знае как са я наричали тогава – днес използваме този термин за най-простото изображение, което изразява дадена идея. Това бил и най-простият, четим и общочовешки символ да „запишеш“ нещо така, че то да остане за тези след теб. В началото писмената комуникация имала своите много ясни и разпознаваеми за всички очертания – наподобителни и натурни. Това, което приемаме за първите форми на изкуство, по стените на пещерните галерии от друг ъгъл можем да разглеждаме и като писмена система.
Нека направим скок от няколко хиляди години напред във времето. Той ще ни отведе на високоскоростния път на античната култура – Средиземно море. Финикийците били хора на път и като такива имали интензивен досег с чужди култури. Благодарение на търговските си връзки и в интерес на общуването с другите, те асимилирали пиктограмните знаци от вече съществуващите азбуки на египтяните и синайците, поне според популярните теории. Буквите, които те използвали, за да записват притежания, дългове и завоевания, направили онзи забележителен преход от природната до абстрактната форма в писмената комуникация. Натурните очертания на отделните знаци постепенно били стилизирани и от пиктограмна азбуката станала фонетична. Чрез използването на няколко прости геометрични форми и благодарение на комбинацията между тях се получавала система от графични знаци, всеки от които отговарял на специфичен звук в езика.