За буквите и образа

Никой не знае кога със сигурност е започнало всичко. Според всеоб­щото схващане, началото е поставено в земите на Древна Гърция. Дру­ги пък копаят по-дълбоко и намират корените на родословното дърво на европейската писменост в културата на древните финикийци. Те кръстосвали сърдитите морета между Европа, Азия и Африка преди повече от хиляда години преди Христа. Вероятно съществува здрава логична връзка между това, че хората, измислили паричните знаци, са изнамерили и знаци, които да ползват в помощ на античното счето­водство. Трети смятат, че протописмеността се е родила дори по-ра­но – по долното поречие на река Дунав /1/ , по-специално – по нашите земи, и аз, бивайки българин, няма как да не намеря доза истина в това.

/1/ Има се предвид Дунавската протописменост, датираща от епохата на Неолита (около 6000 г. пр.н.е.). Примери за знаци, изсечени в камък, са намерени по долното течение на р. Дунав на територията на Сърбия, Румъния и България. Бел.авт.

Която и точка по оста на времето да прие­мем за начало на европейската писменост оба­че винаги можем да се обърнем назад и да видим една още по-далечна точка на хоризонта, от която всъщност започва писмената комуни­кация. Гледайки от тази дълбока перспектива, може да бъдем сигурни, че първият човек, който е решил да „запише“ нещо, вместо да разчита на паметта или досетливостта на останалите, го е направил използвайки рисунка. В началото – наподобителна рисунка на нещо конкретно. После рисунката ставала все по-стилизирана и губила натурните си характеристики. Нуж­ни били десетки хиляди години преди човешки­ят мозък да се пренастрои от фигуративно на абстрактно възприемане на света. Ето защо първите съобщения, оставени от вече „разум­ния човек“ по стените на тъмните и влажни обиталища, били рисунки на животни, преслед­вани, но и обожествявани от хората. И така, първобитните хора, преди толкова много го­дини, че няма значение колко точно, измислили пиктограмата. Кой знае как са я наричали тога­ва – днес използваме този термин за най-прос­тото изображение, което изразява дадена идея. Това бил и най-простият, четим и общочовеш­ки символ да „запишеш“ нещо така, че то да ос­тане за тези след теб. В началото писмената комуникация имала своите много ясни и разпоз­наваеми за всички очертания – наподобителни и натурни. Това, което приемаме за първите фор­ми на изкуство, по стените на пещерните га­лерии от друг ъгъл можем да разглеждаме и като писмена система.

Нека направим скок от няколко хиляди го­дини напред във времето. Той ще ни отведе на високоскоростния път на античната култура – Средиземно море. Финикийците били хора на път и като такива имали интензивен досег с чужди култури. Благодарение на търговските си връзки и в интерес на общуването с други­те, те асимилирали пиктограмните знаци от вече съществуващите азбуки на египтяните и синайците, поне според популярните теории. Буквите, които те използвали, за да записват притежания, дългове и завоевания, направи­ли онзи забележителен преход от природната до абстрактната форма в писмената комуни­кация. Натурните очертания на отделните знаци постепенно били стилизирани и от пик­тограмна азбуката станала фонетична. Чрез използването на няколко прости геометрични форми и благодарение на комбинацията между тях се по­лучавала система от графични зна­ци, всеки от които отговарял на специфичен звук в езика.