Автор: Десислава Желева

НЯКОИ ОТ НАЙ-ВАЖНИТЕ ЛИТЕРАТУРНИ МИСТИФИКАЦИИ

Американец включва радиото си в навече­рието на 31 октомври 1938 година. Не е съвсем наясно кога е започнала програмата, която е пуснал. Звучи музика, която обаче е прекъсната от притеснително съобщение. На Марс са за­белязани странни ярки избухвания. Веднага след това се включва професорът по астрономия от Университета в Принстън Ричард Пирсън, който успокоява слушателите и опроверга­ва възможността от съществуване на живот на Червената планета. Музиката продължава. Американецът е леко озадачен, но все още не е притеснен. Все още не е изтръпнал от ужас и страх. Но музиката е прекъсната от ново включване. Репортерът на CBS Карл Филипс предава от мястото на събитието – някъде около селцето Грувърс Мил в окръг Мерсър се е приземил космически кораб с цилиндрична фор­ма. Новините са извънредни. Смутът започва. Нападната ли е Земята? Идват ли извънземни­те? Ще оцелее ли човечеството?

Радиопостановката на Орсън Уелс е скан­дално успешна. Слушана е от над 6 милиона души, една пета от които са приели чутото за напълно достоверно. Смеят се онези, които са чули шегата от самото начало. Останалите – не чак толкова. Всъщност още преди старта на едночасовото представление един от ак­тьорите обявява началото на радио спектакъ­ла, което ясно индикира, че всичко е фикция. Но закъснелите слушатели чуват включването на неназован държавен секретар, който се обръща към нацията, обстрелване на марсианците, до­клади за отровен газ, страховити звуци и при­емат това за истина. „Войната на световете“ и нейната радиопос­тановка се превръ­щат в литературната мистификация на века. Милиони се пренасят в измисления научноф­антастичен свят на Орсън Уелс и живеят в него в рамките на един час.

Но освен тази мистификация съ­ществуват немалко флиртове между ре­алност и фикция, кои­то раждат някои от най-интересните ли­тературни загадки. Разбира се, трудно е да бъдат посочени най-ва­жните, а и самото оп­ределяне на нещо като „мистификация“ само по себе си е нелека зада­ча. Мистификация ли са спекулациите, че Тру­ман Капоти е действи­телният автор на „Да убиеш присмехулник“ и че журналистът просто любезно подарява ръ­кописа на романа на добрата си приятелка Хар­пър Ли? Това ли е причината за нейното гръмко литературно мълчание? Наистина ли Джеймс Матю Бари създава Небивалата земя като але­гория за Рая? Кой е Уилям Шекспир? И преди тези въпроси да започнат да звучат твърде шаблонно и изтъркано, ще насоча вниманието ви към един особен мъж, който определено е имал усет към мистиката и фалшифицирането на самоличност.

РОМЕН ГАРИ И МНОГОТО МУ ИМЕНА

„Гонкур“ е най-престижната френска награ­да за литература, а писател може я да получи само веднъж в живота си. Но не и ако е доста­тъчно изобретателен, а критиците доста­тъчно невнимателни. През 1958 година Ромен Гари печели награда­та за романа си „Ко­рените на небето“. До този момент героят от войната вече има публикувани няколко книги, но „Гонкур“-ът му отваря вратата към славата и влияние­то в литературния свят. Гари се превръ­ща във важна фигура, която обаче решава, че нещата трябва да бъ­дат по-интересни от това.

Гари е с руско-ев­рейски произход, роден във Вилно през 1914 го­дина (тогава все още територия на Руска­та империя) под името