Автор: Десислава Желева
НЯКОИ ОТ НАЙ-ВАЖНИТЕ ЛИТЕРАТУРНИ МИСТИФИКАЦИИ
Американец включва радиото си в навечерието на 31 октомври 1938 година. Не е съвсем наясно кога е започнала програмата, която е пуснал. Звучи музика, която обаче е прекъсната от притеснително съобщение. На Марс са забелязани странни ярки избухвания. Веднага след това се включва професорът по астрономия от Университета в Принстън Ричард Пирсън, който успокоява слушателите и опровергава възможността от съществуване на живот на Червената планета. Музиката продължава. Американецът е леко озадачен, но все още не е притеснен. Все още не е изтръпнал от ужас и страх. Но музиката е прекъсната от ново включване. Репортерът на CBS Карл Филипс предава от мястото на събитието – някъде около селцето Грувърс Мил в окръг Мерсър се е приземил космически кораб с цилиндрична форма. Новините са извънредни. Смутът започва. Нападната ли е Земята? Идват ли извънземните? Ще оцелее ли човечеството?
Радиопостановката на Орсън Уелс е скандално успешна. Слушана е от над 6 милиона души, една пета от които са приели чутото за напълно достоверно. Смеят се онези, които са чули шегата от самото начало. Останалите – не чак толкова. Всъщност още преди старта на едночасовото представление един от актьорите обявява началото на радио спектакъла, което ясно индикира, че всичко е фикция. Но закъснелите слушатели чуват включването на неназован държавен секретар, който се обръща към нацията, обстрелване на марсианците, доклади за отровен газ, страховити звуци и приемат това за истина. „Войната на световете“ и нейната радиопостановка се превръщат в литературната мистификация на века. Милиони се пренасят в измисления научнофантастичен свят на Орсън Уелс и живеят в него в рамките на един час.
Но освен тази мистификация съществуват немалко флиртове между реалност и фикция, които раждат някои от най-интересните литературни загадки. Разбира се, трудно е да бъдат посочени най-важните, а и самото определяне на нещо като „мистификация“ само по себе си е нелека задача. Мистификация ли са спекулациите, че Труман Капоти е действителният автор на „Да убиеш присмехулник“ и че журналистът просто любезно подарява ръкописа на романа на добрата си приятелка Харпър Ли? Това ли е причината за нейното гръмко литературно мълчание? Наистина ли Джеймс Матю Бари създава Небивалата земя като алегория за Рая? Кой е Уилям Шекспир? И преди тези въпроси да започнат да звучат твърде шаблонно и изтъркано, ще насоча вниманието ви към един особен мъж, който определено е имал усет към мистиката и фалшифицирането на самоличност.
РОМЕН ГАРИ И МНОГОТО МУ ИМЕНА
„Гонкур“ е най-престижната френска награда за литература, а писател може я да получи само веднъж в живота си. Но не и ако е достатъчно изобретателен, а критиците достатъчно невнимателни. През 1958 година Ромен Гари печели наградата за романа си „Корените на небето“. До този момент героят от войната вече има публикувани няколко книги, но „Гонкур“-ът му отваря вратата към славата и влиянието в литературния свят. Гари се превръща във важна фигура, която обаче решава, че нещата трябва да бъдат по-интересни от това.
Гари е с руско-еврейски произход, роден във Вилно през 1914 година (тогава все още територия на Руската империя) под името