варително в комисията), и чакам в приемната заед­но с безброй други хора – и те със своите си папки. Времето напредва, периодично привикват някого да влезе, аз си чакам и си мисля как да убеждавам тази комисия. Знам, че в нея има един-двама художници и на тях разчитам за подкрепа. По едно време излиза един от тях, идва при мен и ми обяснява: бързал и не можел да остане, но прегледал проекта, всичко било много хубаво, обаче не може ли така… да се пиксели­зират малко онези места. Казвам му: „Ама защо да се крие нещо, което и без това не се вижда!?!“ И тук превантивната ми фейсбук автоцензура ме при­нуждава да обяснявам. Обектите, които си мислите, че са зад буквите, всъщност са скрити и голотата е съвсем… девича, да го кажа така. И всъщност сега фейсбук прави с произведението това, което през 2000 комисията в УАГ не направи. А именно: предсе­дателят ù в един момент излезе и обяви, че поради напредване на времето прекратяват заседанието, изброи няколко имена, които остават за следващо заседание. А всички останали получаваме разреше­ние за проектите си!

Така “Sex is…” на Зорница-София увенча площад „Македония“ в цялата си голота за цял месец, докато траеше изложбата.

19 ДЕКЕМВРИ 2018

Алла Георгиева. Alla’s Secret, 2000, от изложбата „Субекти и сенки”, АТА Център за съвременно изкуство, София

И още за храната в историята на съвременното българско изкуство: На снимката е средната част от произведението Alla‘s Secret на Алла Георгиева, представено за първи път в изложбата „Субекти и сенки“, 2000, куратор Мария Василева. Тя бе в АТА Център за съвременно изкуство.

По чисто съвпадение по същото време в гале­рия „XXL“ течеше моята кураторска изложба „Анти­феминизъм / Антимачизъм“. И тогава си мислех колко хубаво се „спяват“ тези две изложби като своеоб­разни художествени изследвания на феминизма у нас.

Тези дни в една моя фейсбук „лекция“ писах за из­ложбата „Антифеминизъм / Антимачизъм“. И под нея проведохме дълъг разговор с Алла Георгиева за начи­на, по който са я възприели в група „8 март“ тогава. Беше много интересно, а и важно за мен да разбера това. А и беше хубаво 18 години по-късно да уточним нещата, пък и да споделим други съответно.

А произведението на снимката с бързи стъп­ки ни връща, струва ми се, към пърформанса на Ода Жон, от който започна всичко това.

21 ДЕКЕМВРИ 2018

Цветан Кръстев и Бойко Стефанов. Причас- тие, 1994, от изложбата „N-форми. Рекон- струкции и интерпретации“, галерия „Раковски 125” (сега галерия „Райко Алексиев”), София

Продължавам с храната в история­та на съвременното българско изкуство: Това е страница от каталога на „N-фор­ми. Реконструкции и интерпретации“, 1994 – първата го­дишна изложба на Центъра за изкуства Сорос. В нея худож­ниците от Варна – Цветан Кръстев и Бойко Стефанов, участваха с инсталацията „Причастие“. Самата ра­бота в цялостния ù вид е представена горе вдясно, а напред са изнесени детайли от нея. Причината да я споделя е следната: Още при първите реакции към пърформанса на Ода Жон се учудих, че хората масово виждат в него само ядене и храна в най-първичния и буквален смисъл на думата. А храна в различни сим­волични значения участва в ритуали от векове. И си мислех, че всеки що-годе културен човек ще се сети