другите са го правили, поглеждах към масата. В един момент се появиха и първите посегателства върху лицата. Едните бяха „щадящи“ – странични отгребвания от сладоледа откъм брадичката или края на челото. Другите бяха брутални – изгребва­ния на носа, сякаш човекът, който го е направил, се е преодолял рязко в посягането върху човешкото лице. По-нататък забелязах, че чиниите с такава първо­начална брутална намеса се опразваха по-бързо от онези с деликатните посегателства. Вероятно за­щото в тях лицето по-бързо изчезваше, за да се пре­върне в просто сладолед. И това е, защото при тях някой рязко и радикално е започнал разрушаването и заличаването.

8 ДЕКЕМВРИ 2018

Алла Георгиева. От самостоятелната ù изложба „Честит рожден ден”, 2003, ИСИ-София / АТА Център за съвременно изкуство, София

Продължавам с храната в историята на съвре­менното българско изкуство: Тортата, която спо­делям тук, е една от трите, които бяха в изложбата „Честит рожден ден“ на Алла Георгиева през 2003. По това време ИСИ–София се помещаваше в АТА център за съвременно изкуство на ул. „Милин камък“. Освен тортите изложбата включваше още весели празнични плакати, на които деца на възраст от 4 до 14 години рекламираха истински огнестрелни оръжия. Остро критична към лесния достъп на деца до оръжия, изложбата бе предизвикана от реклами на сайтове в интернет от типа „С добра дума и пис­толет се постига повече, отколкото само с добра дума“. Тортите, изработени от сладкари по проект на художничката, не бяха предназначени за ядене. Стояха като на постаменти и може да се каже, че бяха „натюрморти“ – в някакъв смисъл и поради зло­вещата баналност и сладост на сцените върху тях.

8 ДЕКЕМВРИ 2018

Румен Жеков. „Масата“от изложбата на група РЪБ „Символи и знаци“, м. март 1990, Пловдив

„Трапезни“ произведения в историята на съвре­менното българско изкуство: На снимката, която споделям, е „Масата“ на Румен Жеков от изложбата „Символи и знаци“, открита в Пловдив през март 1990. С тази изложба пловдивската група Ръб много силно и категорично заяви появата си на българска­та артсцена.

Темата за комунизма, с който България се раз­деляше тогава, бе водеща в тази първа изложба на група Ръб. Художниците от групата и поканени от тях колеги интерпретираха по най-различен начин комунистическите символи и знаци. А чрез тях и от­ношенията в изолираната и затворена в соцлагера наша държава.

„Масата“ на Румен Жеков бе една от тези ин­терпретации. И доколкото става дума за общува­нето „на маса“, в случая „храната“ чиниите е отра­жение именно на личностите и отношенията между невидимите присъстващи на тази трапеза. Като гледам работата, съвсем актуална си е и днес – бли­зо три десетилетия по-късно.

Между другото да отбележа, че на откриване­то на „Символи и знаци“ имаше голяма торта във формата на червена петолъчка. И всички, които ядо­ха от нея, след това бродеха из изложбата с кърва­вочервени от боята устни. Аз обаче не ядох…

Снимката е от голямата ретроспектива на групата – изложбата „Музеят Ръб“ в Баня Старинна в Пловдив през 2016. За мен бе голяма чест да ме по­канят аз да открия тази изложба.

9 ДЕКЕМВРИ 2018

В периода февруари–март 1990 едно такова парче сирене бе включено в изложбата „10 х 10 х 10“ на Клуба на младия художник в новото тогава кри­ло на СУ. Причината е, че Клубът беше в обтегнати отношения със СБХ, който не отпускаше зали за из­ложбите ни. Тогава една група отидохме при ректо­ра на СУ и той разреши да ползваме последния етаж на току-що завършеното крило за тази изложба. След нея там се проведе и изложбата „Край на цита­та“ (по идея на Лъчезар Бояджиев).

Изложбата „10 х 10 х 10“ беше по идея на Геор­ги Тодоров, а уредници бяхме аз и Орлин Дворянов. Участниците трябваше да направят произведения в рамките на този размер, с което, разбира се, не всички художници се съобразиха. Но повечето успяха да намерят свой оригинален ход и подход към зада­нието.

Обектите бяха разположени в музеен тип ви­трини, но отгоре без стъкло. И в една от тези ви­трини имаше ето такова парче сирене. Не помня кой беше авторът на тази работа – ако някой знае, моля да го напише.

Това беше най-страшното произведение в из­ложбата, защото говореше за глад. И то съвсем буквално. Държавата беше във фалит, магазините бяха празни, камиони на църкви и благотворителни организации раздаваха помощи по улиците – браш­но, ориз, сухо мляко… Намирането на такова парче сирене тогава беше лукс. А тепърва щеше да става по-зле и при второто правителство на Андрей Лу­канов…

Така или иначе, това парче сирене остана във витрината до края на изложбата. Никой от посети­телите не го открадна. Откраднаха други обекти от витрините.