Автор: Диана Попова

(в сянката на един скандал)

За мен всичко започна рязко и ис­терично, както може да стане само във фейсбук. Няколко „изтекли“ сним­ки и видеа от пърформанса на Ода Жон през м. ноември 2018 в Национал­ната галерия предизвикаха скандална буря, която гледах втрещено, докато се ориентирам за какво въобще ста­ва дума – пък се втурнах и аз в диску­сиите.

Ода Жон. Вечеря натюрморт, 22 ноември 2018, Национална галерия, София

Причината да се включа беше „обществено мнение“, което вижда­ше само ядене, плюскане, „плющене“ (по Вежди Рашидов) в Националната галерия и беше тенденциозно насоч­вано и подклаждано от т.нар. медии бухалки срещу новия директор на НГ Яра Бубнова. Но по-страшното за мен бе, че незнанието на тази публика за съвременното изкуство се използваше срещу самото него и в по-далечен план се очертава­ше съвсем реалната заплаха от налагане на цензура. И то при положение, че хората не знаеха нито какво е „пърформанс“, нито имаха представа за съвремен­ното изкуство, а още по-малко за това в България. В дискусиите започнах да давам примери, а в един мо­мент и да ги извеждам в отделни статуси. И като на шега нарекох тези фейсбук статуси за изкуство „лекции“.

Група РЪБ. Явна закуска, 1992, в рамките на фестивала „Процес-Пространство”, Балчик

27 НОЕМВРИ 2018

Какво пък, използвам повода да популяризирам и съвременното българско изкуство, което вече си е класика всъщност. Ето така стана в една дискусия:

„– Примерите, които споменавате на затворе­ни приеми със случайно изтекли за тях материали ли са или са били общодостъпни части от прояви?

– Съвсем общодостъпни си бяха. Зависи, разбира се, дали изкуството в тях ви интересува или ядене­то.

– Е, този прием не е бил общодостъпен, както и начинът, по който бе отразен. За мен оттам тръг­наха небивалиците около възприемането му.

– Затова и ви попитах какво ви интересува – пърформансът или яденето. Намерих в Гугъл една снимка от работата „Явна закуска“ на група РЪБ от 1992. Беше в рамките на фестивала „Процес–Прос­транство“ в Балчик. Състоя се на един малък кей по крайбрежната улица. Художниците бяха намерили спонсор, за да закупят продуктите – бутилки с уис­ки и банани си спомням най-добре. И ето на този кей, изолирани от минувачите с музеен шнур, художни­ците пируваха няколко часа. Всеки минувач можеше да ги гледа, колкото си иска, и да си мисли каквото намери за добре – като имате предвид, че това бяха наистина гладни времена. Съвсем буквално. А наз­ванието „Явна закуска“ бе като опозиция на „Тайна­та вечеря“ според замисъла им. Впрочем в архива на групата се пази запис – и е доста интересно да се чуе и за какво са си гово­рили. А, и да отбележа, че и аз бях любезно поканена по едно време, но стоях малко, колкото да не оби­дя домакините. Ето сним­ката:“

Надежда Олег Ляхова. Vanitas, 1999, в рамките на Празниците на изкуствата „Аполония”, Созопол

6 ДЕКЕМВРИ 2018

Снимката, която спо­делям, е от първото пред­ставяне на “Vanitas” на Надежда Олег Ляхова в Со­зопол през септември 1999 в рамките на Празниците на изкуствата „Аполония“. Не съм била там, но видях – и участвах – в пърфор­манса в едноименната изложба на художничката през 2004 в Софийската градска художествена галерия. И ето какво се случи: На публиката, събрала се за от­криването на изложбата, бяха предоставени чинии с различни видове сладолед, гарниран с плодова сала­та – на маси с бели покривки и лъжици, с които пуб­ликата да си гребе и консумира в пластмасови чаш­ки. Сладоледът в чиниите бе всъщност отлятото лице на художничката. В първите може би десетина минути никой не посягаше към чиниите. Публиката бе увлечена в разговори и разглеждане на други про­изведения в изложбата. Периодично аз, а предпола­гам и