Автор: Диана Попова
(в сянката на един скандал)
За мен всичко започна рязко и истерично, както може да стане само във фейсбук. Няколко „изтекли“ снимки и видеа от пърформанса на Ода Жон през м. ноември 2018 в Националната галерия предизвикаха скандална буря, която гледах втрещено, докато се ориентирам за какво въобще става дума – пък се втурнах и аз в дискусиите.
Ода Жон. Вечеря натюрморт, 22 ноември 2018, Национална галерия, София
Причината да се включа беше „обществено мнение“, което виждаше само ядене, плюскане, „плющене“ (по Вежди Рашидов) в Националната галерия и беше тенденциозно насочвано и подклаждано от т.нар. медии бухалки срещу новия директор на НГ Яра Бубнова. Но по-страшното за мен бе, че незнанието на тази публика за съвременното изкуство се използваше срещу самото него и в по-далечен план се очертаваше съвсем реалната заплаха от налагане на цензура. И то при положение, че хората не знаеха нито какво е „пърформанс“, нито имаха представа за съвременното изкуство, а още по-малко за това в България. В дискусиите започнах да давам примери, а в един момент и да ги извеждам в отделни статуси. И като на шега нарекох тези фейсбук статуси за изкуство „лекции“.
Група РЪБ. Явна закуска, 1992, в рамките на фестивала „Процес-Пространство“, Балчик
27 НОЕМВРИ 2018
Какво пък, използвам повода да популяризирам и съвременното българско изкуство, което вече си е класика всъщност. Ето така стана в една дискусия:
„– Примерите, които споменавате на затворени приеми със случайно изтекли за тях материали ли са или са били общодостъпни части от прояви?
– Съвсем общодостъпни си бяха. Зависи, разбира се, дали изкуството в тях ви интересува или яденето.
– Е, този прием не е бил общодостъпен, както и начинът, по който бе отразен. За мен оттам тръгнаха небивалиците около възприемането му.
– Затова и ви попитах какво ви интересува – пърформансът или яденето. Намерих в Гугъл една снимка от работата „Явна закуска“ на група РЪБ от 1992. Беше в рамките на фестивала „Процес–Пространство“ в Балчик. Състоя се на един малък кей по крайбрежната улица. Художниците бяха намерили спонсор, за да закупят продуктите – бутилки с уиски и банани си спомням най-добре. И ето на този кей, изолирани от минувачите с музеен шнур, художниците пируваха няколко часа. Всеки минувач можеше да ги гледа, колкото си иска, и да си мисли каквото намери за добре – като имате предвид, че това бяха наистина гладни времена. Съвсем буквално. А названието „Явна закуска“ бе като опозиция на „Тайната вечеря“ според замисъла им. Впрочем в архива на групата се пази запис – и е доста интересно да се чуе и за какво са си говорили. А, и да отбележа, че и аз бях любезно поканена по едно време, но стоях малко, колкото да не обидя домакините. Ето снимката:“
Надежда Олег Ляхова. Vanitas, 1999, в рамките на Празниците на изкуствата „Аполония“, Созопол
6 ДЕКЕМВРИ 2018
Снимката, която споделям, е от първото представяне на “Vanitas” на Надежда Олег Ляхова в Созопол през септември 1999 в рамките на Празниците на изкуствата „Аполония“. Не съм била там, но видях – и участвах – в пърформанса в едноименната изложба на художничката през 2004 в Софийската градска художествена галерия. И ето какво се случи: На публиката, събрала се за откриването на изложбата, бяха предоставени чинии с различни видове сладолед, гарниран с плодова салата – на маси с бели покривки и лъжици, с които публиката да си гребе и консумира в пластмасови чашки. Сладоледът в чиниите бе всъщност отлятото лице на художничката. В първите може би десетина минути никой не посягаше към чиниите. Публиката бе увлечена в разговори и разглеждане на други произведения в изложбата. Периодично аз, а предполагам и