– Лариса Павловна, не пора ли нам ложиться?[11]
– Да, Андрей Арсениевич, как скажете![12]
Скочи и си тръгна. Те си говореха на „вие” като едновремешните руски аристократи.
Тарковски не знаеше езици. А преводачът му бе лош. Какво лош? Ужасен! Бях свидетел как той превежда: тече филмът, нижат се думи, думи, а преводачът през това време изговоря следното: „Той каза, че иска да… как беше това на руски?… да вземе… как беше това на руски?… да вземе… решение…” Междувременно изтича важен диалог.
Аз се наех да преведа нашия „Шарен свят”. Сторих го. Тарковски нищо не рече…
След тази прожекция аз окончателно се вкиснах и уредих още на другия ден да си отпътувам за България. Случи се така, че в последната ми вечер в Локарно, изгледах във фестивалното кино една френска мелодрама със сълзлива фабула за умирающ от рак… Едва го изтраях до края и си вървях към хотела. Ненадейно се срещнах с Тарковски. Аз му казах, че си тръгвам, че ми е било приятно да се запознаем – общи приказки. Той попита как ми се е сторил филмът. Аз се запънах, търсейки точното определение, а той ме изпревари:
– Забележителен филм! – рече.
– … А какво ви хареса?
В петте минути, докато вървяхме към хотела, той ми разказа какъв филм си е въобразил, не разбирайки езика. НЕГОВИЯТ филм нямаше нищо общо с фабулата на реалния, но доколкото френският оператор се бе постарал да стилизира картината, да я изчисти от битови подробности, дотолкова това бе подтикнало въображението на великия майстор да съчлени тези изображения по негов си начин и да съчини един дълбок и интересен сюжет. И през ум не ми мина да му възразя. Поклоних му се и се разделихме.
Към внуците:
Преди да проговорите, вие си съчинявахте ваш, собствен език и бърборехте неспирно на него. Сигурен съм, че ще научите три-четири, ако не и повече езици. Но не забравяйте онзи, съчинения от вас самите, моля ви.
Наградата на „Шарен свят” не бе от журито на Тарковски, а от друго, съпътстващо, младежко жури.