и развълнувани са Естрея Морен­те, Мигел Ортега, Гуадиана, Мария Торо, Монтоита, Висенте Амиго.

Фотограф: Antonio Perreira, концерт на „Еструна“ – Арканхел и Нови български гласове с диригент Георги Петков в Патио де ла Хабонерия, Айамонте, 8.08.2018

Албумът се представя и на един много важен фестивал – „Ка­тедралата на пеенето“ в Ла Унион де лас Минас, на източния бряг до Картахена. Съюзът на миньорите (в превод) носи името си заради много­то мини там. Фестивалът се про­вежда в стара сецесионова сграда – едно от най-престижните места за пеене, а проектът наистина за­служава подобна акустична среда. Последните представяния за 2018 се състоят в Севиля и Валенсия.

Многобройните концерти в Испания много помагат на „Естру­на“. За всеки изпълнител работата на сцена е най-добрата репетиция и катализираща среда за развитие. Сцената провокира друг емоционален екс­тракт. По думите на Явор Ганчев днес съставът звучи на сцена десет пъти по-добре, отколкото в началото. Тога­ва също хората в зала „България“ са плакали на концерта им, но съпоставено с това, което „Еструна“ създават като музика и емоция днес, албумът е на световно ниво. За да успеят 16 души на сцена да бъдат в единство въ­преки текущите по време на концерта импровизации, се иска труд, талант, огромна концентрация, перфектно взаимно слушане и бърз ум. По време на живото изпълне­ние балансът между испанската група и хора е динамичен – винаги има място за импровизационност, за взимане на решения на момента, за адаптация към другия. Няма как диригентът да не слуша и двете страни едновременно, както и няма как Арканхел да не слуша хора. Поради флуид­ната природа на замисъла всеки концерт на „Еструна“ е различен като характер. Дори да е предварително уточ­нено основното, солистът има свобода да изпее фразата си по друг начин. „Импровизации се случват често заради емоцията на сцена и на всяка импровизация трябва да ре­агирам адекватно. Знаейки какво съм написал в хоровата партитура, идва един момент както във всеки етно-джаз проект, където нещата се случват на полуимпровизация, докато публиката остава с убеждението, че си текат от само себе си. Всичко това обаче е предварително заложе­но в аранжимента. Няма как да падне от небето.“, споделя Георги Петков. Броят на тактове­те и хармоничната схема са строго уточнени, но именно оттам ната­тък започва импровизацията. Тя не е хаос, а творчество на основата на добре разбран ред.

„Еструна“ има привкус на много различни стилове – в нея има фолк­лор, джаз, етно, уърлд… Тя е рожба на жанрова хибридност и това отваря вратите й за по-широка публика. Всеки може да намери по нещо свое тук, дори най-консервативните. В Испания например публика, дошла да слуша Арканхел, се случва да аплоди­ра значително по-бурно самостоя­телното българско хорово пеене, отколкото своя фаворит.

„Джазът не е стил, той е под­ход. Джазът е мета-език, мета-стил – това е стил, с кой­то работиш с всички други стилове. Джазът е хипер-тек­стът на музиката. Не можеш да хвърлиш в дълбокото някой, който няма съответна подготовка. Най-малкото трябва да знаеш как да интерпретираш мелодия.“ (Явор Ганчев)

Според Явор джазът се разбира най-добре, когато мислиш за театър. „Ако отидеш да гледаш Шекспир, не отиваш да разбереш какво ще се случи с Хамлет, защото ти много добре знаеш. В джаза е същото – публиката, коя­то слуша джаз, много добре познава репертоара. Отива обаче да чуе как точно тази певица или пианист или сак­софонист ще изсвири това, което всички чудесно позна­ват. С класическата музика и актьорското майсторство е същото.“

(„Както и с дирижирането“, смее се Георги Петков…).

Предстои концерт на „Еструна“ на 25 март в Ис­танбул, а няколко дни след това – и на сцената на НДК. Планирани са дати и в Испания, а след наградата „Латин Грами“ музикантите очакват покани и от други места на Европа и света.

В края на разговора ни попитах Маргарита Борисова мисли ли, че в „Еструна“ би могло да се случи и обратното – испанската група да пристъпи в територията на бъл­гарските размери и неравноделни ритми.

„Мисля, че за испанците ще е направо невъзможно! (смее се). Но… всъщност няма невъзможни неща!“