и развълнувани са Естрея Моренте, Мигел Ортега, Гуадиана, Мария Торо, Монтоита, Висенте Амиго.
Фотограф: Antonio Perreira, концерт на „Еструна“ – Арканхел и Нови български гласове с диригент Георги Петков в Патио де ла Хабонерия, Айамонте, 8.08.2018
Албумът се представя и на един много важен фестивал – „Катедралата на пеенето“ в Ла Унион де лас Минас, на източния бряг до Картахена. Съюзът на миньорите (в превод) носи името си заради многото мини там. Фестивалът се провежда в стара сецесионова сграда – едно от най-престижните места за пеене, а проектът наистина заслужава подобна акустична среда. Последните представяния за 2018 се състоят в Севиля и Валенсия.
Многобройните концерти в Испания много помагат на „Еструна“. За всеки изпълнител работата на сцена е най-добрата репетиция и катализираща среда за развитие. Сцената провокира друг емоционален екстракт. По думите на Явор Ганчев днес съставът звучи на сцена десет пъти по-добре, отколкото в началото. Тогава също хората в зала „България“ са плакали на концерта им, но съпоставено с това, което „Еструна“ създават като музика и емоция днес, албумът е на световно ниво. За да успеят 16 души на сцена да бъдат в единство въпреки текущите по време на концерта импровизации, се иска труд, талант, огромна концентрация, перфектно взаимно слушане и бърз ум. По време на живото изпълнение балансът между испанската група и хора е динамичен – винаги има място за импровизационност, за взимане на решения на момента, за адаптация към другия. Няма как диригентът да не слуша и двете страни едновременно, както и няма как Арканхел да не слуша хора. Поради флуидната природа на замисъла всеки концерт на „Еструна“ е различен като характер. Дори да е предварително уточнено основното, солистът има свобода да изпее фразата си по друг начин. „Импровизации се случват често заради емоцията на сцена и на всяка импровизация трябва да реагирам адекватно. Знаейки какво съм написал в хоровата партитура, идва един момент както във всеки етно-джаз проект, където нещата се случват на полуимпровизация, докато публиката остава с убеждението, че си текат от само себе си. Всичко това обаче е предварително заложено в аранжимента. Няма как да падне от небето.“, споделя Георги Петков. Броят на тактовете и хармоничната схема са строго уточнени, но именно оттам нататък започва импровизацията. Тя не е хаос, а творчество на основата на добре разбран ред.
„Еструна“ има привкус на много различни стилове – в нея има фолклор, джаз, етно, уърлд… Тя е рожба на жанрова хибридност и това отваря вратите й за по-широка публика. Всеки може да намери по нещо свое тук, дори най-консервативните. В Испания например публика, дошла да слуша Арканхел, се случва да аплодира значително по-бурно самостоятелното българско хорово пеене, отколкото своя фаворит.
„Джазът не е стил, той е подход. Джазът е мета-език, мета-стил – това е стил, с който работиш с всички други стилове. Джазът е хипер-текстът на музиката. Не можеш да хвърлиш в дълбокото някой, който няма съответна подготовка. Най-малкото трябва да знаеш как да интерпретираш мелодия.“ (Явор Ганчев)
Според Явор джазът се разбира най-добре, когато мислиш за театър. „Ако отидеш да гледаш Шекспир, не отиваш да разбереш какво ще се случи с Хамлет, защото ти много добре знаеш. В джаза е същото – публиката, която слуша джаз, много добре познава репертоара. Отива обаче да чуе как точно тази певица или пианист или саксофонист ще изсвири това, което всички чудесно познават. С класическата музика и актьорското майсторство е същото.“
(„Както и с дирижирането“, смее се Георги Петков…).
Предстои концерт на „Еструна“ на 25 март в Истанбул, а няколко дни след това – и на сцената на НДК. Планирани са дати и в Испания, а след наградата „Латин Грами“ музикантите очакват покани и от други места на Европа и света.
В края на разговора ни попитах Маргарита Борисова мисли ли, че в „Еструна“ би могло да се случи и обратното – испанската група да пристъпи в територията на българските размери и неравноделни ритми.
„Мисля, че за испанците ще е направо невъзможно! (смее се). Но… всъщност няма невъзможни неща!“