да приеме едно смесване като това. Защото това, което Арканхел и Георги създадоха като нови аранжименти, като нова музика на базата на фламенко и български фолклор, всъщност е за първи път в света и е нещо, което дава възможност за по-осезаемо присъствие на българската музика на световната сцена.“ Но нека надникнем още веднъж в историята на проекта. Първата репетиция се случва през септември 2012, когато след обсъждане на репертоара Арканхел изпраща на Георги Петков значими фламенко песни, три от които по текстове на Лорка. В тази първа репетиция на „Еструна“ една от основните песни е авторска композиция на Антонио Форчоне – нарича се „Аламбра“ и е посветена на арабския дворец в Гранада. Тя вдъхновява всички с вплетената в себе си българска народна песен „Руфинка болна легнала“. По молба на Арканхел за тази съвместна творба Маргарита намира текст на Лорка за Гранада и песента много бързо, спонтанно и красиво оживява. Тази първа обща вокална пиеса става нещо като химн на бъдещия проект. Впоследствие музикантите обсъждат още варианти за композиции. Сред известните фламенко заглавия, включени в репертоара, е и „Легенда за времето“ по текст на Лорка – емблематична с това, че разчупва фламенкото през 1979, ставайки символ на една по-свободна тенденция в жанра благодарение на големия фламенко изпълнител Камарон де ла Исла. През 70-те години на XX век Камарон внася висока поезия в този стил и така го отваря го към други жанрове. Дотогава това е един доста традиционен поток, в който не се използват други инструменти освен китара и глас, но Камарон решава да покани рок музиканти. Слага в ръцете на китариста ситар и вкарва румба в албума. По онова време фламенко пуристите решават, че това е недопустимо и дори чупят плочите, въпреки че това е любимият им изпълнител. Революционният експеримент обаче помага на този стил да бъде един от най-обичаните и търсените днес, тъй като фламенкото се храни от други жанрове и постоянно се развива. Днес то е отворено и затова именно негов изпълнител посяга към нашия фолклор с желание да експериментира. В проекта „Еструна“ двете страни имат възхитително отношение една към друга и поради това периодът на сработване е къс. За всички участници първото предизвикателство, с което се сблъскват, е това, че музиката не се опира на математически опори, а се случва естествено, флуидно, лее се като два потока. Превръща се в река от две традиции.
Замислен като отворен проект, „Еструна“ получава всеки път допълнителна окраска. На премиерата в София през 2013 на сцената на зала „България“ като специален гост излиза Теодосий Спасов. През 2015 в НДК проектът се реализира със специалното участие на една от талантливите, изявени фламенко танцьорки – Патрисия Гереро, която внася допълнителен цвят с още едно изкуство на сцената.
Запазвайки възхитата към корените на българското традиционно пеене, музиката на „Еструна“ увлича не само испанските изпълнители, но и публиката в Испания, която независимо че има ревностно отношение към собствената си култура, аплодира нестихващо българските участници. Хористките успяват да преодолеят изключителното предизвикателство да вкарат безмензурното родопско пеене в специфичния ритъм на „Алегрията“, който е шест осми. В „Алегрия“ са вплетени две български песни – „Снощи съм минал, кузум Еленке“ и „Руска“ (песен от родопски сборник, която не е много позната). В шест осми те трябва да сменят акцентите, за да изпеят нетипични за песента метрични фигури. В „Алегрия“ акцентът е на трето вместо на първо време от такта. В този метрум се подреждат две тройки плюс три двойки времена, което е непознато за нашата музика, напълно чуждо за безмензурната „Кузум, Еленке“, но пък характерно за испанския стил „алегрия“. Девойките се справят блестящо с метричната задача и ефектът е поразителен. Българските и испанските текстове и мелодии преливат една към друга. Двата езика разменят „собствениците“ си. Финалът е изцяло българска песен – „Дъмбата“ – с автор Георги Петков. Ефектна хорова пиеса с много хумор, изпипано гласоводене, характерен ритъм и игрови похвати.
„Ние не откриваме топлата вода. Питър Гейбриъл го е направил доста преди нас. Аз като един от неговите последователи имам удоволствието да работя с много големи музиканти и да правя подобни смесвания в най-различни етно-култури и жанрове. Но това, за което мога да твърдя, че имаме принос, е фактът, че се получи една нова сплав на база същностно сливане. Получихме един чисто нов и цялостен музикален образ – не само в рамките на една песен като подправка към друг проект, което често се случва в течението „уърлд мюзик“. Става дума за една цялостна визия, за спектакъл с концепция, който следва своя сюжетна линия, така че на отделни места преобладава българският фолклор, на други – фламенкото, а много често те звучат заедно в един художествен образ – в ритми, несвойствени за съответния фолклор. Интересно са достигнати моментите,