„Джаз Плюс“ с бъдещия диригент на проекта – на същия концерт те канят Георги Петков да излезе на сцената на зала „България“ заедно с Антонио Замбужо. По-късно, кога­то говорят с Арканхел и става ясно, че ще работят заед­но, разбира се първият човек, на когото искат да поверят работата с хора, е Георги Петков.

За пет години проектът „Еструна“ има трийсет из­пълнения в Испания на най-престижните фламенко-сцени, и само две в България. На 31 март в зала 1 на НДК предстои третото му представяне на българска сцена.

Фотограф: Фестивал за класически театър в Мерида, концерт на „Еструна“ – Арканхел и Нови български гласове с диригент Георги Петков в Римския античен театър в Мерида, 15.08.2017

За читателите на „Артизанин“ Георги Петков спо­деля:

„Като всяко нещо, в началото не е никак лесно. За различните концерти променяхме нещата в движение, до­бавяхме по нещо ново, стремейки се да усъвършенстваме идеята, да запазим интересния ù вид – така, че да съдържа предизвикателство, но и да бъде професионално издър­жана. Защото когато се смесват етно-култури от два края на Европа, е много лесно човек да влезе в една кичоз­ност, да предизвика световната критика да изсипе всич­ки негативи. Не само критиката, а и самите ние не бихме били доволни от това, което сме произвели, ако усетим в публиката негативни реакции. Но в годините, през които проектът е на испанска сцена, много често срещах хора от испанската публика, които плачеха, че са присъства­ли на нещо специално. Това ми даде кураж още тогава, че съм свършил добре работата си и беше първата искрена оценка. За Грами не съм си мислел. Това, че дойде, е съдба.“

„Еструна“ запазва магията на корените на българ­ското традиционно пеене, като увлича не по-малко ярка­та култура на фламенкото в нова посока. Това послание не може да не бъде усетено от публиката – включително от тази, която няма „закалка“ в джаза, нито в традици­ите на самите етно-култури – но която се разтваря в страстта, дълбочината и искреността на инвенцията. Музицирането се случва като изражение на един по-висш стремеж към трансформиране и разгръщане в посока към едно действително дълбочинно ниво на взаимодействие.

Най-красивото в тази силно задължаваща задача е спонтанната искреност и отдаденост в търсенията на двете страни, която ги кара да се учат една от друга. Както и това, че желанието им да разширят с този про­ект музикалните си и духовни хоризонти не се основава на нищо друго, освен на творчески копнеж и интуиция.

Изключително голям успех е наградата „Латин Гра­ми“, защото в същата категория са номирани пет албу­ма на най-значими испански имена от фламенко музиката. Сред тях са Дани де Морон със своя нов самостоятелен диск, Алба Молина (дъщеря на известния фламенко дует Монтоя), чиято майка – Лоле Монтоя участва и в награ­дения албум на Арканхел с бонус-трак. „На Изток от пе­енето“ обаче се оказва знаков албум и значимостта му не само попада в „десeтката“ въпреки конкуренцията, но се откроява сериозно сред останалите. Фюжън-албум, кой­то прави впечатление с много високото си качество и с това, че подобен проект не е имало от години. Защото за разлика от други опити, в които смесването на жанрове се прави механично, тук имаме дълбочинно свързване. Не по-малко важен е и фактът, че хористките на „Естру­на“ са изключително професионално подготвени. Макар и камерен състав, те демонстрират отлично владеене на многогласни партитури за голям хор.

Фотограф:Калина Янчулова, концерт на „Еструна“ – Арканхел и Нови български гласове с диригент Георги Петков в зала 1 на НДК, 5.12.2015

Явор Ганчев за „Артизанин“:

„Наградата „Латин Грами“ просто прави успеха на проекта още по-видим. През последните години той беше достатъчно видим в Испания, където всяко лято Георги и момичетата с испанската група имаха повече от 10 кон­церта в различни градове на най-големите фестивални сцени за фламенко в Испания. Проектът е много добре ус­воен и опознат от испанската фламенко публика. А добре е да си дадем сметка какво означава една публика, която е също толкова консервативна към собствената си музика, колкото е може би българската към собствения ни фолк­лор,