Фотограф:Мартин Василев, концерт на „Еструна“ – Арканхел и Нови
български гласове с диригент Георги Петков в зала 1 на НДК, 5.12.2015,
гост артист е фламенко танцьорсата Патрисия Гереро

Фотограф:Калина Янчулова, световна премиера на „Еструна“ – Арканхел
и Нови български гласове с диригент Георги Петков в зала „България“,
24.04.2013, гост музикант е Теодосий Спасов

Фотограф:Мартин Василев, концерт на „Еструна“ – Арканхел и Нови
български гласове с диригент Георги Петков в зала 1 на НДК, 5.12.2015

Фотограф:Мартин Василев, концерт на „Еструна“ – Арканхел и Нови
български гласове с диригент Георги Петков в зала 1 на НДК, 5.12.2015,
танц Патрисия Гереро

динява, а не разделя – можеш спокойно да затвориш очите си и да се слееш с нея. Това правя, докато свиря в обкръжението на тези удивителни гласове и настръхвам. Тук става дума за нещо толкова първично, каквото е привличането между две култури“ – думи на Форчоне, за когото търсенето е начин на живот.

Ядрото на „Еструна“ се състои от водещи имена в све­та на фламенкото, благодарение на които смелото начина­ние бързо набира скорост и се превръща не просто в предиз­викателство, а в страст и в успех на световно равнище. Това са: Дани де Морон – фламенко китара, Рикардо Морено – китара, Хосе Мануел Посада „Ел Попо“ – бас, Агустин Диасера – перкусии, и разбира се – вокалното явление Арканхел, завла­дял публиката по света със своя глас, талант, заряд и вели­колепен усет към импровизация. „Имам късмета да се уча от българските традиции. Музиката ни е качествена и правим всичко от сърце. Предлагаме на хората истината.“, споделя фламенко-певецът относно щастливото обстоятелство, че е част от проекта.

Стартира неподозирано пътешествие, което с много любов разгръща себе си в рисуването на удивителни картини.

Ето какво разказва Маргарита Борисова за началото:

„Когато след концерта с Арканхел се запознахме и сед­нахме да говорим, той бе възхитен от представянето на българския хор „Ангелите“ в албума „Лорка“ на неговия учи­тел Енрике Моренте – хор, воден от Георги Петков през 1998. В „Лорка“ има два опита за съчетаване с български фолклор, но не се стига до сливане. В обмена на идеи с Арканхел въз­никна хрумването да опитаме да създадем нова музика, в коя­то двата потока да потекат като една река. Това можехме да направим само с много опитни музиканти. За музикален директор на проекта ангажирахме Антонио Форчоне като джаз и уърлд (или „етно-“) изпълнител с категорично доказан потенциал, а от българска страна – Георги Петков, когото натоварихме със задачата да сформира нов камерен хор, от­говарящ на изискванията: да са отворени хора, да искат да се запознаят с културата на другия, да мислят бързо и свобод­но и да се влеят в новото. Искахме да дадем възможност на наистина млади изпълнители да добият опит с много големи имена. Младите хористки (студентки от НБУ) са наистина страхотни изпълнители, по-отворени да учат нещо различ­но и много по-лесно възприемащи предизвикателството, отколкото по-възрастни изпълнители. Георги Петков има богат опит с немалко стилове – фламенко, фадо, работил е с Адриано Челентано, с имена като Боби Макферин, Енрике Моренте и др.“

В творческия процес участват всички. Основен ге­нератор на идеи в началото е Антонио Форчоне. Също и Арканхел, когото Маргарита определя като „ураган от идеи“ и много търсеща личност с подчертан афинитет към взаимодействия. До този момент Арканхел е правил много проекти в различни стилове – бароков ансамбъл (песни, които пътуват с корабите, отиват до Латинска Америка и се връщат обратно в Испания), участвал е в оперна постановка съвместно с поп-изпълнител, а през 2018 е специален гост на балета на Андалусия по случай честванията на Лорка. Една от най-интересните фигури днес във фламенкото, той е изключително добре подгот­вен и запознат с отделните песенни стилове. Постоян­ното му желание да се развива го прави незаменим парт­ньор в „Еструна“.

„Това беше за него много голямо предизвикателство. Много голяма част от музиката е негова идея. Макар че хоровите аранжименти са дело на Георги Петков, за тях е помагал с хрумвания и Арканхел“, споделя Маргарита Бо­рисова.

Двете песенни традиции се срещат, смесват се, на­мират пресечна точка и тръгват в нещо ново. Топят се една в друга. Сила и нежност, мъдрост и страст се пре­плитат в това приключение. Българската народна песен заживява нов живот в „Еструна“.

„Ако човек е дошъл с отворено съзнание на концерта, срещата между него и изпълнителите ще се получи много лесно. Двете традиции си приличат много по това, кое­то казват. Огромният им диапазон от емоции съдържа от абсолютната радост до най-дълбоката тъга“ – думи на Дани де Морон, фламенко-китарист на „Еструна“.