ЕСТРУНА

„Еструна“ е именно такъв експеримент – опит с мно­го любов да се слеят две фолклорни традиции от различ­ни географски области. „Еструна“ е страст и нежност. Първична красота и разтърсваща емоция. Впускане в не­известното. Огнен ритъм и копнеж по изгубената, непод­правена човечност. Порив да се последва едно спонтанно усетено привличане между българското вокално начало и фламенко-музицирането в конкретни области от тяхно­то многообразие. Една удивителна комбинация от чисто­та и страст. Пътуване между радостта, любовта, греха, мъдростта, тъгата по невинността, но при всички слу­чаи – отсъствие на шаблонен ум. Този проект не е просто експеримент, а професионализъм, достигащ до сърцеви­ната на човешката душа.

В желанието си да сближат двата типа светоусе­щане, за да открият специфична зона на взаимодействие, вокално-инструменталните партии са в баланс и съ­подчинение. Техническите средства са мост, по който неподправеното звучене разтърсва и издига, оставяйки енергията си в пространствата на душата. Рисунъкът на вокалите и дълбинната красота на хоровите хармонии, влизащи в непознати за самите тях територии, показват осъзната готовност за работа с духовните измерения и послания на музиката.

Идеята е на „Джаз плюс“ в лицето на Маргарита Бо­рисова и Явор Ганчев. За тази среща в точката на красо­тата те се готвят от 2011 година. Тогава още не знаят как точно и с кого от това зрънце ще се роди нещо ново.

И както всички хубави неща, проектът се разгръща случайно – двамата организират концерта на именития фламенко-певец Арканхел през 2012.

„След концерта заедно с Арканхел цяла нощ слушахме българска музика, испанска музика, говорихме си кой какво харесва, какво би било хубаво да се направи. Така идеята малко по малко започна да кристализира.“

Арканхел познава българската песенна народна музи­ка от юноша – още на 18 години е силно привлечен от нея и споделя, че тази магия е останала до ден днешен у него. С радост приема поканата.

Едно интригуващо музикално предизвикателство започва.

Не за пръв път наши хорови традиции влизат с успех в полезрението на чужди автори и изпълнители. Интерес­ното е обаче, че процесът, в който се разгръща „Еструна“, протича с много взаимно уважение, подкрепа и удивител­на гъвкавост в атмосфера на възхита и почитание пред музиката на двете страни. Спонтанно въвежда музикан­тите в дълбоките води на взаимното опознаване и обо­гатяване. Струва си всяко едно усилие на участващите – в лицето на създателите на идеята, изпълнителите, хористките и техния диригент и аранжор Георги Петков.

От българска страна идеята дължи своята вокална реализация на хор „Нови български гласове“ (част от кои­то са трио „Евридика“) и разбира се – на професионализма и отдадеността на Георги Петков – диригент и препода­вател в НБУ, който има опит в преплитането на народни­те песни с естетиката на популярната музика, или така наречения стил „уърлд мюзик“ още от 90-те години на XX век. (През 1998 написва първата си хорова партитура, пригодена за смесване – макар и по-механично, с фламен­ко-музика.)

Сега обаче предизвикателството е огромно. Георги Петков поема риска.

„Проектът бе скачане в тъмното. За всички – и за нас, и за Георги. Като всяко едно начало никой не знаеше какво ще се получи. В нещо, което не е правено досега, не знаеш къде отиваш. Репетициите за този напълно нов репер­тоар бяха трудни за организиране. Испанските музикан­ти идваха няколко пъти да репетират в България, преди да са убедени, че могат всички заедно да излязат на сцена.“ (Явор Ганчев)

Хористките в „Еструна“ са подготвени толкова добре, че макар и камерен състав, те се справят като го­лям хор, покривайки понякога шест и повече гласа. В запи­сите участват 11, но на турнета пътуват между 8 и 11 момичета. Вокалните партитури, аранжирани от Георги Петков, са минимум четиригласни. Често гласовете дос­тигат до шест и седем гласа едновременно, а има момен­ти, в които партитурата съдържа осем гласа. Красотата на този тип виртуозно многогласие извиква моментално реакции у публиката не само с богатата си емоционална палитра, но с качеството и единството на изпълнение. Професионализмът в аранжиментите и подготовката на хористките са безспорни.

Вместо да заимства готови модели и да залага на ме­ханичното им сливане, проектът търси провокиращите води на джазовата естетика, осъзнавайки необходимост­та от нови изразни средства в една свободна територия за експериментиране и съвременна интонационна среда. „Еструна“ избира интригуващия загадъчен и бих казала дълбинен път, по който, за да стигне възможно по-да­леч, се оставя на потока на внушението, на усещането и импровизацията, на емоцията и силата на музиката, на удоволствието от това да почувства как корените на българската песенна традиция и на фламенкото се тър­сят, докосват, може би отблъскват на моменти, отново намират и започват да текат в пълноцветна и жива река. Взаимното слушане между двете страни е от водещо значение. Участниците започват да се разпознават и в двете течения, непрекъснато разгръщащи се в условия на привличане.

Смелото пътешествие, започнало през онази февру­арска нощ на 2012 в разговора между Маргарита, Арканхел и Явор, макар и моментално катализирало общия музика­лен стремеж на участниците един към друг, тепърва ще търси своя конкретен образ.

Кирил Златков (графичен дизайнер и меломан) дава на­именованието „Еструна“, което съответства на описа­нието на проекта преди всичко заради преобладаващите струнни инструменти (гласовете също са „струни“).

„Еструна“ привлича със своята въздействаща форма на музициране световно известни изпълнители. Първона­чално в проекта е ангажиран и Рено Гарсия Фонс – виртуо­зен контрабасист, наричан от световната критика „Па­ганини на контрабаса“, който винаги е засвидетелствал топло отношение към традициите на българското фолклорно пеене и на фламенкото. Поради стечение на обстоятелствата обаче Рено Гарсия не участва в преми­ерата и по-нататъшното развитие на проекта.

В първите години на „Еструна“ основен китарист, композитор и аранжор е италианският джаз и уърлд му­зикант Антонио Форчоне. „Като артистичен директор това е моето най-голямо музикално предизвикателство досега. Винаги ме е интересувала музиката, която е бли­зо до корените. За мен тя е музика с характер. Участвам в този проект с цялата загриженост и деликатност, на която съм способен. Искаме да покажем, че музиката обе­