„Еструна“ е именно такъв експеримент – опит с мно­го любов да се слеят две фолклорни традиции от различ­ни географски области. „Еструна“ е страст и нежност. Първична красота и разтърсваща емоция. Впускане в не­известното. Огнен ритъм и копнеж по изгубената, непод­правена човечност. Порив да се последва едно спонтанно усетено привличане между българското вокално начало и фламенко-музицирането в конкретни области от тяхно­то многообразие. Една удивителна комбинация от чисто­та и страст. Пътуване между радостта, любовта, греха, мъдростта, тъгата по невинността, но при всички слу­чаи – отсъствие на шаблонен ум. Този проект не е просто експеримент, а професионализъм, достигащ до сърцеви­ната на човешката душа.

В желанието си да сближат двата типа светоусе­щане, за да открият специфична зона на взаимодействие, вокално-инструменталните партии са в баланс и съ­подчинение. Техническите средства са мост, по който неподправеното звучене разтърсва и издига, оставяйки енергията си в пространствата на душата. Рисунъкът на вокалите и дълбинната красота на хоровите хармонии, влизащи в непознати за самите тях територии, показват осъзната готовност за работа с духовните измерения и послания на музиката.

Идеята е на „Джаз плюс“ в лицето на Маргарита Бо­рисова и Явор Ганчев. За тази среща в точката на красо­тата те се готвят от 2011 година. Тогава още не знаят как точно и с кого от това зрънце ще се роди нещо ново.

И както всички хубави неща, проектът се разгръща случайно – двамата организират концерта на именития фламенко-певец Арканхел през 2012.

„След концерта заедно с Арканхел цяла нощ слушахме българска музика, испанска музика, говорихме си кой какво харесва, какво би било хубаво да се направи. Така идеята малко по малко започна да кристализира.“

Фотограф:Silvia Sánchez, фотосесия в средновековната крепост в Алмонастер Реал, Испания
за албума „Al Este del cante“, спечелил „Латино Грами“

Арканхел познава българската песенна народна музи­ка от юноша – още на 18 години е силно привлечен от нея и споделя, че тази магия е останала до ден днешен у него. С радост приема поканата.

Едно интригуващо музикално предизвикателство започва.

Не за пръв път наши хорови традиции влизат с успех в полезрението на чужди автори и изпълнители. Интерес­ното е обаче, че процесът, в който се разгръща „Еструна“, протича с много взаимно уважение, подкрепа и удивител­на гъвкавост в атмосфера на възхита и почитание пред музиката на двете страни. Спонтанно въвежда музикан­тите в дълбоките води на взаимното опознаване и обо­гатяване. Струва си всяко едно усилие на участващите – в лицето на създателите на идеята, изпълнителите, хористките и техния диригент и аранжор Георги Петков.

От българска страна идеята дължи своята вокална реализация на хор „Нови български гласове“ (част от кои­то са трио „Евридика“) и разбира се – на професионализма и отдадеността на Георги Петков – диригент и препода­вател в НБУ, който има опит в преплитането на народни­те песни с естетиката на популярната музика, или така наречения стил „уърлд мюзик“ още от 90-те години на XX век. (През 1998 написва първата си хорова партитура, пригодена за смесване – макар и по-механично, с фламен­ко-музика.)

Сега обаче предизвикателството е огромно. Георги Петков поема риска.

„Проектът бе скачане в тъмното. За всички – и за нас, и за Георги. Като всяко едно начало никой не знаеше какво ще се получи. В нещо, което не е правено досега, не знаеш къде отиваш. Репетициите за този напълно нов репер­тоар бяха трудни за организиране. Испанските музикан­ти идваха няколко пъти да репетират в България, преди да са убедени, че могат всички заедно да излязат на сцена.“ (Явор Ганчев)

Хористките в „Еструна“ са подготвени толкова добре, че макар и камерен състав, те се справят като го­лям хор, покривайки понякога шест и повече гласа. В запи­сите участват 11, но на турнета пътуват между 8 и 11 момичета. Вокалните партитури, аранжирани от Георги Петков, са минимум четиригласни. Често гласовете дос­тигат до шест и седем гласа едновременно, а има момен­ти, в които партитурата съдържа осем гласа. Красотата на този тип виртуозно многогласие извиква моментално реакции у публиката не само с богатата си емоционална палитра, но с качеството и единството на изпълнение. Професионализмът в аранжиментите и подготовката на хористките са безспорни.

Вместо да заимства готови модели и да залага на ме­ханичното им сливане, проектът търси провокиращите води на джазовата естетика, осъзнавайки необходимост­та от нови изразни средства в една свободна територия за експериментиране и съвременна интонационна среда. „Еструна“ избира интригуващия загадъчен и бих казала дълбинен път, по който, за да стигне възможно по-да­леч, се оставя на потока на внушението, на усещането и импровизацията, на емоцията и силата на музиката, на удоволствието от това да почувства как корените на българската песенна традиция и на фламенкото се тър­сят, докосват, може би отблъскват на моменти, отново намират и започват да текат в пълноцветна и жива река. Взаимното слушане между двете страни е от водещо значение. Участниците започват да се разпознават и в двете течения, непрекъснато разгръщащи се в условия на привличане.

Смелото пътешествие, започнало през онази февру­арска нощ на 2012 в разговора между Маргарита, Арканхел и Явор, макар и моментално катализирало общия музика­лен стремеж на участниците един към друг, тепърва ще търси своя конкретен образ.

Кирил Златков (графичен дизайнер и меломан) дава на­именованието „Еструна“, което съответства на описа­нието на проекта преди всичко заради преобладаващите струнни инструменти (гласовете също са „струни“).

„Еструна“ привлича със своята въздействаща форма на музициране световно известни изпълнители. Първона­чално в проекта е ангажиран и Рено Гарсия Фонс – виртуо­зен контрабасист, наричан от световната критика „Па­ганини на контрабаса“, който винаги е засвидетелствал топло отношение към традициите на българското фолклорно пеене и на фламенкото. Поради стечение на обстоятелствата обаче Рено Гарсия не участва в преми­ерата и по-нататъшното развитие на проекта.

В първите години на „Еструна“ основен китарист, композитор и аранжор е италианският джаз и уърлд му­зикант Антонио Форчоне. „Като артистичен директор това е моето най-голямо музикално предизвикателство досега. Винаги ме е интересувала музиката, която е бли­зо до корените. За мен тя е музика с характер. Участвам в този проект с цялата загриженост и деликатност, на която съм способен. Искаме да покажем, че музиката обе­