С Г. Кадурин, „Манхатън, Второ авеню“

Следващите две роли на Шкодрева са Глафира във „Виновният“ на Димитър Димов и Мария Стю­арт в „Цветът на дълбоките води“ на Оля Стояно­ва. Когато разбрах, че актрисата ще играе във „Ви­новният“ си казах, че там има само една роля за нея и това е ролята на Глафира. И не се излъгах. Режи­сьорът Юрий Дачев бе разбрал, че по темперамент и натюрел Глафира е точно за Емануела Шкодрева. Това е типът жена с минало – така характерен за творчеството на Димитър Димов. При нея липсва тезисност и едноплановост. Актрисата търси отново психологическите измерения на героинята си, която може да е нестабилна, но в никакъв случай не е слаба и безволева. Умението да вдъхне живот на героинята говори за професионалното израстване на актрисата. И както вече казах – за нея не е важно как изглежда. Да, красива е, има прекрасна осанка, но много по-важно е да разкрие вътрешния конфликт на тази жена и да ни накара да ù съчувстваме. Диа­логът с Петрински (Стоян Пепеланов) бележи кон­фликт, започнал отдавна, много преди сценичното действие, конфликт, който може са продължи дъл­го. Шкодрева/Глафира има своите падения, но не е продала душата си. И това я прави изключително интересен драматичен образ.

С М. Билалов в „Моята скъпа лейди”

Най-новата роля на Емануела Шкодрева е Мария Стюарт в „Цветът на дълбоките води“ от Оля Стоянова, постановка на Бойка Велкова, сцена „Апостол Карамитев“, НТ „Иван Вазов“. Но това не е Мария Стюарт на Шилер, а пиеса на Оля Стоянова. Авторката получи Аскеер-2018 за дра­матургичен текст.

Конфликтът тук е ясно очертан – две кралици (Елизабет – интерпретирана великолепно от Бой­ка Велкова) и Мария Стюарт (Емануела Шкодре­ва), два житейски възгледа. Амбицията на едната се бори с желанието да се спази законността у другата. Но когато жаждата за власт вземе връх над законността, конфликтът придобива други очертания. В тази роля Емануела Шкодрева влага целия арсенал от умения и талант, за да изгради един цялостен образ. Жената у нея се бори с кра­лицата. Но тя умее да запази достойнството си, дори когато губи, когато е подложена на най-го­лямото изпитание – загубата не само на власт­та, но и на живота си. За кралицата на Шкодрева не животът е важен, а да отвърне с достойнство на врага си.

Гледах няколко пъти спектакъла. Публиката следеше действието със затаен дъх. А това не се случва често. И си мисля, че ролята на Мария Стюарт е своеобразен връх в кариерата на Ема­нуела Шкодрева. Разбира се, пред актрисата има още много роли и ние с интерес ще очакваме нови срещи с нейното творчеството.

Със Ст. Алексиев, „Някъде в този живот”

ЕДИН ТЕАТРАЛЕН P.S.:

Неотдавна по повод премиерата на пиесата си „Мо­ята скъпа лейди“ в Народен театър „Иван Вазов“ гостува световноизвестният драматург Израел Хоровиц. Освен в постановката на „Някъде в този живот“ от същия автор, която и в момента се играе в НТ, Емануела Шкодрева иг­рае и в спектакъла „Моята скъпа лейди“. Ето какво споде­ли актрисата за впечатленията си от новата роля, както и от самия автор: