Автор: Ивон Димитрова
Сцена от „Цветът на дълбоките води”
Още с дипломния спектакъл на курса им (ВИТИЗ, клас проф. Енчо Халачев, 1985) Емануела Шкодрева направи впечатление с ролята на Маргарита Готие в спектакъла „Царски път“ на Тенеси Уилямс. Последваха няколко сезона в ДТ– Перник, след това дебютира на сцената на Народен театър „Иван Вазов“ в ролята на Инкен Петерс от „Пред залез слънце“ на Герхарт Хауптман с партньори едни от най-ярките звезди на театъра Стефан Гецов и Виолета Бахчеванова, постановка на проф. Енчо Халачев, където е в екипа на театъра и досега. Сериозно изпитание за младата тогава актриса. Но тя бе поела по трудния път на актьорската професия и не се колебаеше пред предизвикателствата.
Интересна бе ролята ù на Саломе в спектакъла по едноименната пиеса на Оскар Уайлд през 1987 (постановка на Вили Цанков в зала 2 на НДК – днес Театър „Азарян“). И наистина – да играеш на една сцена с Коста Цонев не е лесна задача.
През годините тя имаше добри и не толкова добри изяви. Впечатляваща беше като Фани Хорн в драматизацията на „Осъдени души“ от Димитър Димов, постановка на Бойко Илиев (НТ „Иван Вазов“, 2008), както и в ролята на кметицата от „Вампир“ на Антон Страшимиров, постановка на Боил Банов в НТ „Иван Вазов“. За ролята на Инес в „Живот х 3“ получи „Аскеер-2004“ за поддържаща женска роля (постановка на Явор Гърдев, Театър „199“).
Преди три години видяхме актрисата в ролята на Една Едисън в спектакъла „Манхатън, Второ авеню“ от Нийл Саймън, постановка на Бойко Илиев, НТ „Иван Вазов“, днес вече сцена „Апостол Карамитев“, в партньорство с Георги Кадурин. Тук дистанцията между зрител и актьори е скъсена. Актрисата не се задоволява да очертае само образа на героинята си. Тя търси дълбоките духовни и психологически измерения на ролята, търси причините, които са породили проблема. Шкодрева е актриса, която умее да партнира, да се впише в играта на партньора, в общото звучене и да изведе на преден план онова, което авторът и режисьорът искат да кажат. Тя изгражда образа на една американска жена – може би малко глезена, но в никакъв случай нелишена от способността да се бори и да преодолява трудности. Емануела Шкодрева и Георги Кадурин постигат убедителен дует.
Може би в по-младите си години актрисата се стремеше да впечатлява и с външния си вид. Днес обаче тя е различна. Външният вид не стои на преден план или може би е важен дотолкова, доколкото подпомага психологията на героинята ù. Връзката с партньора е друг аспект на играта на Шкодрева. Защото театърът е колективно изкуство и най-вече партниране.
И ето че след Една Едисън Емануела Шкодрева се появи в ролята на Катлийн Хоугън в постановката „Някъде в този живот“ от Израел Хоровиц на режисьора Гаро Ашикян в Камерна зала, НТ „Иван Вазов“. Партньор на Шкодрева е Стоян Алексиев. Това е пиеса за любовта и за липсата на любов. Къде всъщност е смисълът на човешкия живот – дали да бъдем перфекционисти в работата си или просто да даряваме любов на хората около нас? Две гледни точки, два свята и конфликтът е налице. Иначе фабулата е не чак толкова сложна – баща и дъщеря се срещат след години. Той – взискателен и интелигентен учен ерудит, тя – неуспяла да си вземе изпитите (при него), но открила смисъла на живота в любовта и в грижата за ближните. Тук актрисата впечатлява с начина на изграждане на ролята. Много прибрана в началото, с пестеливи изразни средства, тя гради образа точно, за да стигне до момента на познанието, че срещу нея стои не само опонент в житейската ù философия, а собственият ù баща. Искрена в изграждане психологията на героинята си, актрисата успява умело да партнира на Стоян Алексиев.