Автор: Ивон Димитрова

Сцена от „Цветът на дълбоките води”

Още с дипломния спектакъл на курса им (ВИТИЗ, клас проф. Енчо Халачев, 1985) Емануела Шкодрева направи впечатление с ролята на Маргарита Го­тие в спектакъла „Царски път“ на Тенеси Уилямс. Последваха няколко сезона в ДТ– Перник, след това дебютира на сцената на Народен театър „Иван Вазов“ в ролята на Инкен Петерс от „Пред залез слънце“ на Герхарт Хауптман с партньори едни от най-ярките звезди на театъра Стефан Гецов и Виолета Бахчеванова, постановка на проф. Енчо Халачев, където е в екипа на театъра и досега. Сериозно изпитание за младата тогава актриса. Но тя бе поела по трудния път на актьорската професия и не се ко­лебаеше пред предиз­викателствата.

Интересна бе ролята ù на Саломе в спектакъла по ед­ноименната пиеса на Оскар Уайлд през 1987 (постановка на Вили Цанков в зала 2 на НДК – днес Театър „Аза­рян“). И наистина – да играеш на една сцена с Коста Цонев не е лесна задача.

През годините тя имаше добри и не тол­кова добри изяви. Впе­чатляваща беше като Фани Хорн в драмати­зацията на „Осъдени души“ от Димитър Димов, постановка на Бойко Илиев (НТ „Иван Вазов“, 2008), както и в ролята на кмети­цата от „Вампир“ на Антон Страшими­ров, постановка на Боил Банов в НТ „Иван Вазов“. За ролята на Инес в „Живот х 3“ получи „Аскеер-2004“ за поддържаща женска роля (постановка на Явор Гърдев, Театър „199“).

Преди три години видяхме актрисата в роля­та на Една Едисън в спектакъла „Манхатън, Второ авеню“ от Нийл Саймън, постановка на Бойко Или­ев, НТ „Иван Вазов“, днес вече сцена „Апостол Ка­рамитев“, в партньорство с Георги Кадурин. Тук дистанцията между зрител и актьори е скъсена. Актрисата не се задоволява да очертае само об­раза на героинята си. Тя търси дълбоките духовни и психологически измерения на ролята, търси при­чините, които са породили проблема. Шкодрева е актриса, която умее да партнира, да се впише в играта на партньора, в общото звучене и да из­веде на преден план онова, което авто­рът и режисьорът искат да кажат. Тя изгражда образа на една американ­ска жена – може би малко глезена, но в никакъв случай не­лишена от способ­ността да се бори и да преодолява трудности. Ема­нуела Шкодрева и Георги Кадурин по­стигат убедите­лен дует.

Може би в по-младите си го­дини актрисата се стремеше да впе­чатлява и с външ­ния си вид. Днес обаче тя е различ­на. Външният вид не стои на преден план или може би е важен дотолкова, доколкото подпо­мага психология­та на героинята ù. Връзката с парт­ньора е друг аспект на играта на Шкодрева. Защо­то театърът е колективно изкуство и най-вече партниране.

И ето че след Една Едисън Емануела Шкодре­ва се появи в ролята на Катлийн Хоугън в поста­новката „Някъде в този живот“ от Израел Хо­ровиц на режисьора Гаро Ашикян в Камерна зала, НТ „Иван Вазов“. Партньор на Шкодрева е Стоян Алексиев. Това е пиеса за любовта и за липсата на любов. Къде всъщност е смисълът на човеш­кия живот – дали да бъдем перфекционисти в ра­ботата си или просто да даряваме любов на хо­рата около нас? Две гледни точки, два свята и конфликтът е налице. Иначе фабулата е не чак толкова сложна – баща и дъщеря се срещат след години. Той – взискателен и интелигентен учен ерудит, тя – неуспяла да си вземе изпитите (при него), но открила смисъла на живота в любовта и в грижата за ближните. Тук актрисата впе­чатлява с начина на изграждане на ролята. Много прибрана в началото, с пестеливи изразни сред­ства, тя гради образа точно, за да стигне до мо­мента на познанието, че срещу нея стои не само опонент в житейската ù философия, а собстве­ният ù баща. Искрена в изграждане психология­та на героинята си, актрисата успява умело да партнира на Стоян Алексиев.