МЕЧТИ, АМБИЦИИ И РЕАЛНОСТ

Автор: Диана Попова

РАЗГОВОР С ЯРА БУБНОВА ЗА БЪДЕЩЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ

Национална галерия – Квадрат 500

Д.П.: Да започнем с най-хубавото, което може би ни се случва – национално участие на България във Венецианското биенале. Би­хте ли казали нещо по това?

Я.Б.: Мога да кажа, че точно днес, когато правим това интервю, излезе официалната информация, без която това участие не би могло да се случи – имаме вече одобрен от Министерството на кул­турата статут. Това би трябвало да означава, че българското национално участие в 58-ото Венеци­анско биенале ще се състои.

Д.П.: Преди време, след скандала около „про­дажбата“ на националното участие, в минис­терството бе изработен такъв статут. Той ли е използван като база, или…?

Я.Б.: Да, този статут, изработен, мисля, през 2011 от широка група поканени експерти, е в основата и сега, но вече прецизиран спрямо новите изисква­ния, отправени от самата Фондация Венецианско биенале към националните участия. Другото, кое­то искам да отбележа и което „микро“ отпразну­вахме в края на миналата година, бе когато по ини­циатива на министъра на културата държавата отпусна пари за бъдещото участие. Споменавам го, защото трябва да се помни, че участието във Венецианското биенале, за разлика от други ва­жни събития в света на съвременното изкуство, е единственото, задължително минаващо през дър­жавни решения и изграждане на отношения между съответната държавата и самото Биенале. И мога да твърдя, че хората в министерството са посве­тили абсолютно действията си това участие да се състои. Между другото, ще станат точно 20 години от онова официално участие през 1999 – с разрешение на министерството и спечеления кон­курс, когато бях куратор на Недко Солаков. Тогава, след десетилетия отсъствие на страната ни във Венеция, той превърна всеки павилион в „български“ – навсякъде имаше картички в националните ни цветове с текст, обещаващ мощното ни присъст­вие още следващия път. Хората ходеха с фланелки със същото заявление/обещание… За тези години нещата там станаха по-рамкирани и затова в мо­мента последователно спазваме новите условия на самото Венецианско биенале.

Д.П.: И точно сега изпълнявате работата на директор на Националната галерия…

Я.Б.: Да, съвпадна с тази необходимост на нашата художествена сцена – да се участва във Венеция, плюс узрялото желание на политиците. Дано не прозвучи смешно, но Националната галерия е един­ственият художествен музей в страната, който де факто е абсолютно държавен. А организацията на проявата от държавна институция е изискване на Венецианското биенале.

2019-01-08T08:51:49+00:00
error: Content is protected !!