Автор: Диана Попова
РАЗГОВОР С ЯРА БУБНОВА ЗА БЪДЕЩЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ

Национална галерия – Квадрат 500
Д.П.: Да започнем с най-хубавото, което може би ни се случва – национално участие на България във Венецианското биенале. Бихте ли казали нещо по това?
Я.Б.: Мога да кажа, че точно днес, когато правим това интервю, излезе официалната информация, без която това участие не би могло да се случи – имаме вече одобрен от Министерството на културата статут. Това би трябвало да означава, че българското национално участие в 58-ото Венецианско биенале ще се състои.
Д.П.: Преди време, след скандала около „продажбата“ на националното участие, в министерството бе изработен такъв статут. Той ли е използван като база, или…?
Я.Б.: Да, този статут, изработен, мисля, през 2011 от широка група поканени експерти, е в основата и сега, но вече прецизиран спрямо новите изисквания, отправени от самата Фондация Венецианско биенале към националните участия. Другото, което искам да отбележа и което „микро“ отпразнувахме в края на миналата година, бе когато по инициатива на министъра на културата държавата отпусна пари за бъдещото участие. Споменавам го, защото трябва да се помни, че участието във Венецианското биенале, за разлика от други важни събития в света на съвременното изкуство, е единственото, задължително минаващо през държавни решения и изграждане на отношения между съответната държавата и самото Биенале. И мога да твърдя, че хората в министерството са посветили абсолютно действията си това участие да се състои. Между другото, ще станат точно 20 години от онова официално участие през 1999 – с разрешение на министерството и спечеления конкурс, когато бях куратор на Недко Солаков. Тогава, след десетилетия отсъствие на страната ни във Венеция, той превърна всеки павилион в „български“ – навсякъде имаше картички в националните ни цветове с текст, обещаващ мощното ни присъствие още следващия път. Хората ходеха с фланелки със същото заявление/обещание… За тези години нещата там станаха по-рамкирани и затова в момента последователно спазваме новите условия на самото Венецианско биенале.
Д.П.: И точно сега изпълнявате работата на директор на Националната галерия…
Я.Б.: Да, съвпадна с тази необходимост на нашата художествена сцена – да се участва във Венеция, плюс узрялото желание на политиците. Дано не прозвучи смешно, но Националната галерия е единственият художествен музей в страната, който де факто е абсолютно държавен. А организацията на проявата от държавна институция е изискване на Венецианското биенале.