Няма условия за смислена работа на драматурзи нито на институ­ционалната, нито на независимата сцена, затова може би повечето студенти правилно се насочват към телевизията.

След НАТФИЗ правиш много интересна магистра­тура в Шанхайската театрална академия с теза „Политически аспекти на танца“. После продъл­жаваш да развиваш работата си по създаването на пърформанси и сценични форми. Свързваш ли опита от писането с изграждането на един физи­чески пърформанс?

Напълно. Пърформансът (през поезията) ми беше интересен и съм правил опити още преди НАТФИЗ – два от тях влязоха през „Малък сезон“ в програмата на „Сфумато“. Дори когато работя върху физически пърформанс, какъвто е случаят с NUTRICULA, към композицията подхождам като към писане на текст.

Част от моята теза в Шанхай се занимава с Джанг Шиан, китайски драматург, който изоставя писа­нето и става хореограф. Беше ми интересно как физически през формата може да се създадат усло­вия за поява на съдържание, което не репрезентира, а третира случващото се в света чрез собствено­то тяло. В Шанхай работих с хора от Африка, Аме­рика, Европа, Азия и Австралия и ми беше интересно как локалният контекст определя начина, по който гледаме на света, как артистите се съпротивляват или не на властта на местно ниво, и как толкова ра­дикално различни контексти са обхванати от една глобална система, която регулира всички, и която често остава невидима и неразпозната като иде­ология. NUTRICULA беше практическия опит върху тези въпроси за политическите аспекти на танца.

Ясен Василев, фотограф: Ева Борнър

Пърформанс NUTRICULA от Ясен Василев, Лисабон, 2016, фотограф: Витор Бротас