биха признали, че изследванията му върху метрика­та, ритмиката и „тоновите особености“ на на­родната музика1 са с ранг на съвременно европейско научно откритие. Някои дати и събития тук могат да дадат биографична представа за това, кой е Добри Христов.

Роден е на 14 декем­ври (заради смяната на календара през 1916 го­дина в автобиографич­ните си бележки той стриктно изписва и старата, и новата дата, 14/27 декември) 1875 във Варна. След завършва­нето на Държавна мъжка гимназия „Фердинанд І“ става основен учител в родния си град. През 1899 година взима учас­тие в основаването на музикалното дружество „Гусла“, отново във Варна. Решаващо значение за бъдещето му изигра­ва Постановлението на варненското градско общинско управление за отпускане на годиш­на стипендия на Добри Христов от училищ­ното настоятелство за получаване на висше музикално образование с дата 20.V.1900 година, заминаването му за Прага през същата година, където до 1903 учи композиция в класа на Антонин Дворжак, и след завръщането му – спечелването през 1907 година на първа награда в обявения конкурс по случай откриването на Народ­ния театър в София с Тържествена драматическа увертюра „Ивайло“. Оттогава се разгръща и дей­ността му в София: през 1909 става съосновател и диригент на музикалното дружество „Родна песен“, от 1913 ръководи хора при църквата „Св. Седмочис­леници“, първа награда му донася през 1918 г. конкур­сната композиция „Тутраканска епопея“, същата година става директор на Държавното музикално училище, от 1922 г. преподава теория на музиката в Държавната музикална академия, през 1929 е избран за дописен член на Българската академия на науки­те, от следващата е редовен професор в ДМА. 1935 е годината, в която поема диригентството на хора при катедралния храм-паметник „Св. Александър Невски“. Скоро след организираното Тържествено юбилейно честване по повод 65-годишнината му и 45-годишната му творческа дейност, донесло му немалко огорчение от иначе засвидетелстващите му възторг колеги и общественост, на 23 януари 1941 година си отива от този свят. Добри Христов е църковен композитор и това изявително изказване е в сила и защото той е ком­позитор, и защото е църковен композитор, и защото в цялостната си форма определението църковен ком­позитор съдържа нещо повече, един остатък свръх значението на двете съставки. Той е композитор не само заради професионалното си образование, а и защото създадената от него музика притежава онази неизговорима сила на творчеството, в безпо­мощността си за чието обяснение човек е принуден да се скрие зад категорията „гений“. Добри Христов е църковен композитор, защото пише музика за бого­служението, съобразена с неговото място и време – дейност, в помощ на която е и фактът, че мно­го от композициите му са създадени за църковните хорове, ръководени от него, и са били изпълнявани под негово диригентство. Но това, което го прави църковен композитор, е принадлежността – не прос­то към църквата, с участието си в нейните служби, а към Църквата.