Автор: Кристина Япова
„Черквата чрез своите гениални певци и съчинители е нагодила на божествените текстове величествена, умилителна, но безстрастна музика, успокояваща и носеща мир на душата. Този род музика, както и безсловесната музика на велики творци със своя възвишен характер отниса духа и мисълта към висините и ги приобщава с Бога“.
Добри Христов
Проф. д. изк. Кристина Япова е музиковед в Института за изследване на изкуствата при БАН. Води лекционни курсове в магистърски и бакалавърски програми в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ и Богословския факултет към СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на книги по теория, история и философия на музиката, сред които: Музика и логос. „Моисей и Арон“ на Шьонберг (2015); Звук и етос. Вариации на тема от Боеций (2011); Музиката на горните сърца (2007); Църковност и музикално мислене. С примери от творчеството на Добри Христов (2006) и др.
Ние, хората от ХХІ век и особено онези сред нас, които са прегърнали принципа да се живее „тук и сега“, едва ли имаме нужда от спомена за Добри Христов – наистина едва ли, ако „да си спомним“ означава да привикаме в съзнанието си един от всички онези, които са градили музикалната култура на следосвобожденска България. Нито страната ни е същата България, нито онази култура е нашата. Че музиката е неотнимаем елемент на човешката идентичност, че тя не само изразява, но и изгражда характер, че възпитава, но може да бъде и опасна – това са идеи, завещани от времената, когато се е заговорило за първи път за нея, а то, в мащаба на европейската история, е преди повече от 2500 години. В сравнение с такъв дълголетен период скорошна изглежда онази промяна в представите, според която не съществува музика в единствено число, а има много музики и от тях всеки избира своята, воден от собствения си вкус.
От гледна точка на тази съществена промяна призивът да си спомним за Добри Христов изглежда анахроничен, нещо повече, той сякаш приканва нас да извършим анахроничен жест. В този случай бихме отдали дължимото на заслугите, които тази личност с цялата си многостранна дейност на композитор, музиколог, фолклорист, диригент и педагог има в увлеклия прозорливата и будна интелигенция от края на ХІХ и началото на ХХ век стремеж да се наредим сред културно-напредналите народи. Бихме могли да възстановим слухово и дори да запеем много от вокалните творби на този автор, които не са излизали от репертоара на концертните състави, радиото и телевизията. Бихме могли да възвърнем в сърцето си дори един все още неизопачен от политици и народни маси патриотизъм, като си спомним музикологичните приноси на Добри Христов в областта на историята на църковната музика в България, особено идеите му за наличието на „старобългарски черковен напев“, различен по своите музикални особености от византийската музика, колкото и да е пил от нейния извор. Не без чувство на съсловна гордост музикантите ще успеят да се сетят поне за няколко известни изпълнителски състава, основани от него или с негово участие. Онези пък, които имат известни музикалнотеоретични познания,