Автор: Кристина Япова

„Черквата чрез своите гениални певци и съчинители е нагодила на божествените текстове величествена, умилителна, но безстрастна музика, успокояваща и носеща мир на душата. Този род музика, както и безсловесната музика на велики творци със своя възвишен характер отниса духа и мисълта към висините и ги приобщава с Бога“.
Добри Христов

Проф. д. изк. Кристина Япова е музиковед в Института за изследване на изкуствата при БАН. Води лекционни курсове в магистърски и бакалавърски програми в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ и Богословския факултет към СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на книги по теория, история и философия на музиката, сред които: Музика и логос. „Моисей и Арон“ на Шьонберг (2015); Звук и етос. Вариации на тема от Боеций (2011); Музиката на горните сърца (2007); Църковност и музикално мислене. С примери от творчеството на Добри Христов (2006) и др.

Ние, хората от ХХІ век и особено онези сред нас, които са прегърнали принципа да се живее „тук и сега“, едва ли имаме нужда от спомена за Добри Христов – наистина едва ли, ако „да си спомним“ оз­начава да привикаме в съзнанието си един от всич­ки онези, които са градили музикалната култура на следосвобожденска България. Нито страната ни е същата България, нито онази култура е нашата. Че музиката е неотнимаем елемент на човешката идентичност, че тя не само изразява, но и изгражда характер, че възпитава, но може да бъде и опасна – това са идеи, завещани от времената, когато се е заговорило за първи път за нея, а то, в мащаба на ев­ропейската история, е преди повече от 2500 годи­ни. В сравнение с такъв дълголетен период скорош­на изглежда онази промяна в представите, според която не съществува музика в единствено число, а има много музики и от тях всеки избира своята, воден от собствения си вкус.

От гледна точка на тази съществена промяна призивът да си спомним за Добри Христов изглеж­да анахроничен, нещо повече, той сякаш приканва нас да извършим анахроничен жест. В този случай бихме отдали дължимото на заслугите, които тази личност с цялата си многостранна дейност на композитор, музиколог, фолклорист, диригент и педагог има в увлеклия прозорливата и будна интелигенция от края на ХІХ и началото на ХХ век стремеж да се наредим сред културно-напредна­лите народи. Бихме могли да възстановим слухово и дори да запеем много от вокалните творби на този автор, които не са излизали от репер­тоара на концертните състави, радиото и те­левизията. Бихме могли да възвърнем в сърцето си дори един все още не­изопачен от политици и народни маси патрио­тизъм, като си спомним музикологичните прино­си на Добри Христов в областта на историята на църковната музика в България, особено иде­ите му за наличието на „старобългарски черко­вен напев“, различен по своите музикални осо­бености от византийската музика, колкото и да е пил от нейния извор. Не без чувство на съсловна гордост музикантите ще успеят да се сетят поне за няколко известни изпълнителски състава, осно­вани от него или с негово участие. Онези пък, кои­то имат известни музикалнотеоретични познания,