за това кое от кое е и как идва. Това е комплексно и се дължи на най-различни психологически обстоятелства. Въпросът е какво ще вземе превес. Действително има подсъзнателно ниво, което е трудно овладяемо и наблю­даемо. Има и съзнателно ниво, което се опитва да влезе в подсъзнателното и да извлече от най-дълбокото. Винаги съм се опитвал да контролирам творческия процес. Това, което съм разбрал е, че има някакво зрънце, което може да е някаква идея, може да е само мотив, може да е фра­за или атмосфера, или някакъв смътен образ. Разбрал съм, че след това като уловиш това зрънце, то крие в себе си закони на развитие, които ти не можеш да манипули­раш, по-скоро те теб манипулират. Ако се опиташ ти да го сториш, бягаш от природата на това зрънце. В моите усилия основното е да открия законите, които се крият в това зрънце, които са най-естествените в музикалния материал.

Защо някои композитори задраскват: защото виж­дат, че зрънцето има закони, които не може да бъдат на­рушени. Бетовен например пише с много задраскване, с много версии, а Моцарт пък вижда произведението като от птичи поглед. Появява му се внезапно, вижда го ця­лостно, например по време на езда. Трябва му само време да го запише. Има най-различни процеси на компози­ране. Но това, в което съм се убедил е, че музикалното съзнание представлява един безпогрешен компютър. Музикалният център в мозъка решава всичко свързано с музикалното произведение: колко дълго или тихо да е то, решава всички съотношения между тоновете, тембрите, плътността в музиката, ритмическите съотношения, музи­калната структура. Когато имам една идея, аз я анализи­рам. Успея ли, тогава работата върви много лесно. Просто следвам логиката. Това осъзнах на 45-годишна възраст.

В моята работа на композитор деля творчеството си на два периода: до 45-годишна възраст, когато срещнах румънския композитор Анатол Виеру, и след това. Тога­ва Виеру направи курс по композиция в Русе по време на Мартенските музикални дни. Бидейки на 45-годишна възраст, възрастта, на която големите композитори са на­писали шедьоврите си, аз се записах на курс. Може би съм бил вече узрял, не знам. Но след срещата с този човек моето творчество претърпя коренна промяна. Целият ми маниер на работа се промени. Сигурно е бил катализа­тор, но аз съм страшно благодарен на този човек. От там нататък аз прозрях много неща, осъзнах и открих себе си. Това беше един едноседмичен курс, но толкова колкото научих там, не съм научил за четири-пет години в Музи­калната академия. От тогава до сега аз вече съм уверен композитор, който знае кога какво прави. През години­те със стечение на обстоятелствата съм работил с много различни средства в много различни жанрове. Изработих рефлекс да пиша музика каквато е нужна за момента. Не работя с предварително подбрани средства. Изразните ми средства се раждат в зависимост от нуждите на про­изведението и особеностите на драматургията му. Ако работя върху операта по Радичков, ще има фолклорни елементи, мистични елементи, сонористика, понеже част от действието се развива в облаците, посред нощ, герои­те се срещат с душите на умрелите, с ангелите, затова там ще има такъв тип изразни средства. Или в джаз операта използвам съвсем различна изказност. Моята биография се стече много разнородно и затова разполагам с разно­образен арсенал от музикални средства.

Трудно ми е да кажа каква точно е естетиката ми и представата ми за добър вкус. Това е сложно да се оп­редели, но мога да кажа, че каквато и задача да имам се опитвам да давам най-доброто от себе си. Никога не подценявам работата си. Може да имам да работя само върху аранжимента на една песничка. Всичко за мен има смисъл.

„А ако ме питаш защо изобщо ние хората съз­даваме, творим, пишем музика, се колебая между три възможни отговора за причините. Първият е дали не имитираме Бог в създаването. Дали бидейки негови чеда, просто сме наследили творческия ген. Вторият е, че това е желание, потребност да правим корекции на действителността. И накрая, може би, това е ин­стинкт за съхранение – и съзнавайки, че сме смъртни, да оставим диря след себе си.“

Това, което е характерно за моето творчество е, че винаги има някакъв образ. Дали това е под влиянието на работата ми в театъра толкова време. Винаги има нещо театрално. Винаги при мен музикалната драматургия е подчинена на принципите на театралната: дали е соло пиеса за пиано, дали е джаз импровизация, дали е цяла опера или музика за струнен квартет. Това беше откритие навремето на музиковедката Румяна Каракостова, когато още 1980 година анализира моята първа соната за пиано