Любо Денев е напредничав музикант и човек. В разговора между другото ми разказа как в началото на 90-те е участвал в първия по рода си в България експеримент със спон­танна музика заедно с виолиста Анатоли Кръстев и саксофониста Анатолий Вапиров, заснет от БНТ. Струва ми се естествено многопластов артист като него да реши да създаде и джаз опера. На въпроса ми каква е разликата между джаз опера и мюзикъл и защо точно джаз опера, той ми обясни:

„Това е джаз със суинг, блус, речитативи, но подчинен на тетрална драматургия. Тоест това е музикално-сценично произведение, което се реализира изцяло със средствата на джаза.“

„Разликата е в това, че основата в музика­та на тази опера е джаз. Вокалните партии са предназначени изключително за джаз певци. От сега ми се струва, че ще ми е трудно да на­меря у нас джаз певци, които са добри актьо­ри. Цялата изразност във вокално отношение е производна на джаза с импровизационните елементи, с пулсацията, суинга, а съпроводът е от джаз квартет: пиано, барабани, бас и сак­софон. В моята опера „Вечеря в Манхатън“ участват четирима певци: двама мъже и две жени. На практика са два квартета на сцената, което ще направи операта мобилна и незави­сима. Това е джаз със суинг, блус, речитативи, но подчинен на тетрална драматургия. Тоест това е музикално-сценично произведение, кое­то се реализира изцяло със средствата на джа­за. Мисля, че ще бъде важно да направя кас­тинг за певците, вече има много активен клубен живот и могат да се намерят млади музиканти и певци, за които подобно произведение ще е пробив за тях. Освен това е и полезен опит: това не са просто песни, а ще има по-трудни задачи за тях: да пеят, да са актьори, да имат присъст­вие, да танцуват. Ще ми се да намеря певци с голям диапазон с цел да използвам екстрем­ните възможности на човешкия глас: от вико­ ве във високия регистър, до плътни, дълбоки низини, така че да се получи ефект на контраста.

Либретото написах отново аз. Преди това се опитах да го възложа на мои познати, но повечето ме окуражиха, че аз най-добре бих се справил. Христо Бойчев, когото много уважавам като драматург, особено много ме насърчи. Така че бях принуден да създам и либретото сам. Истината е, че имам известен опит с това, защото пиша текстове, част от които по-късно станаха песни.