ДИАНА ДОБРЕВА

Много е странно, защото аз, ако нещо не съм – не съм ревнива. Нещо, с което Медея по-общо се свързва, е ревността, през нея тя стига до убийството на собствените си деца. Но по-скоро на мен ми се струваше там като че ли по-важна тема­та за човека, на когото му е от­нето всичко. Защото знаете, тя напуска земите си, убива брат си, извършва страшни неща в името на любовта и тръгва. И в един момент тя няма път назад, а няма път и напред, става един човек абсолютно изгубен. Чове­кът, който няма къде да се върне и който няма къде да отиде. Тази трагедия е много сложна, много интересна и трябва дълго време да говорим за нея.

Относно „Бащата“ спо­менахте думата изповед. „Саломе“ в Театър „Бъл­гарска армия“ – също на­ричате изповеден спекта­къл. Какво имахте нужда там да изповядате чрез „Саломе“?

Аз явно по принцип, след като съм казвала – за това изповед, за онова изповед, явно по прин­цип така гледам на театъра – изповедално. И според мен така трябва да бъде. „Саломе“ е представление, което е свърза­но много с вярата, с търсенето на вярата и с необходимостта на човека да успее да стигне до вярата, да започне да вярва. И когато не можеш правилно да припознаеш Бога, когато го припознаваш като нещо друго, а не в неговата истинска ду­ховна изначална същност, се появява големият грях и оттам и тази великолепна история за Саломе.

Добре. „Ако Исус няма нищо общо с истината, истината няма нищо общо с Исус, то аз пред­почитам да бъда с Исус, отколкото с истината“ – това е Достоевски, а вие на чия страна сте?

Винаги на страната на Бога.

На страната на човека кога успявате да за­станете?

Ами той човекът си е божие творение. Човекът без Бога е най-страшното нещо, което може да се случи в нашия живот.

Общото между театъра и религията според вас е тайната. Що за генератор е тайната?

Може би тайната е генератор на търсенето, на търсещия човек. Защото и в религията, и в театъ­ра това, което може да ги доближи, е търсещият чо­век. Така както в религията човек търси Бога, така и в театъра – човек търси човека или човек търси Бога, или човек търси тишината. Мисля, че е това.

Освен през изповедността, как избирате тек­стовете, които да поставите? Кое е водещо в избора ви?

Да, ето понякога се случва да излизам от някаква лична тема, но винаги най-важното за избора на пиеса е темата – с каква тема се занимава съот­ветната пиеса. Ето сега ни предстои големия про­ект „Одисей“ в Пловдив – столица на културата през 2019. И темата за пътуващия човек, която е много актуална в момента, тя е била актуална ви­наги. За търсещия, за пътуващия човек. Тръгваме към тази тема с много голяма радост и с много го­лямо нетърпение.

 Какъв ще бъде подходът ви там, какво си представяте, какво планирате?

Съвсем нов. Аз съм много щастлива, че в този про­ект ще има международно участие, ще участва и националният театър на Атина, ще работим с Янис Пантазис – един музикант и творител на инструменти. От всички съдове с теми за Одисей върху тях – той взима от там тези инстру­менти и ги из­работва. Има­ше филм на Би Би Си за този човек, издирих го на Сантори­ни и ще го дове­дем тук, което е прекрасно. Ще имаме и друго международно участие, което всеки момент ще се финализира, така че участието на други природи в нашата работа, на други народи ще обогати много процеса и ще търсим нов език задължително – дви­женчески, речови, нов тип на изразяване ще опи­таме. Нали и това е смисълът на театъра – да се развива и да търси нови езици.

Накрая, пак да обобщим – какъв е смисълът на театъра днес?

Все повече вярвам, че театърът е възможен, за да ни показва пътища за спасение.