И сега пак екранът ще ни даде възможност да разширим нашия кръгозор далеч зад морета и земя – до оная малка източна страна, която населяват хора с обособена вече култура и с художествени прояви, които учудват богата с опит и претенции Европа. Филмовата къща „България-филм“ е имала прекрасната идея да ни запознае с изкуството на Япония чрез доставката на няколко оригинални японски филма, първият от които – „О-ки-ку“ –  е вече тук, и с който ние ще запознаем днес нашите читатели. „О-ки-ку“ е снет от японски режисьори и игран изключително от японски артисти. И какво откровение за нас – европейците, които смятаме че люлката на всяко художествено творчество е тук. Филмът „О-ки-ку“ е лъх от духа на един велик народ, една страшна поема на любовта и страданията на ония, които са обичали, или които ще обичат.[1]

Този откъс, с леко приповдигнат, а и донякъде може би рекламен патос на тона, е част от цяла страница посветена на творбата в едно от най-сериозните ни родни киносписания от началото на ХХ в. – Нашето кино[2]. Статията е подписана с инициалите П. М. – зад тях се крие авторството на Пантелей Матеев Карасимеонов[3], който е и издател, и редактор на изданието. Известен и авторитетен кинокритик, журналист, преводач и поет. Ерудит, който се движи и в средите на модернистите и е част от литературния кръг Стрелец. Нещо повече – през 1926 г. е и един от основателите на Съюза на приятелите на филма, в компанията на Райко Алексиев, проф. Асен Златаров, Димитър Азманов, Добри Немиров, Елин Пелин, Чавдар Мутафов, Емануил попдимитров, Людмил Стоянов, Стилиян Чилингиров, Ангел Каралийчев, Александър Божинов, Иван Милев, Дечко Узунов, Иван Пенков, П. Киселинчев и др.[4] Основната цел на клуба е популяризиране на киното чрез неговите високохудожествени образци да приучи българския зрител да гледа по друг начин движещите се образи, благодарение откритите дискусии водени от известни интелектуалци. Членовете на съюза желаят да разясняват на публиката както  естетическия потенциал и еволюцията на киноезика, така и да насочат вниманието към определени автори и стилове. „Приятелите на филма“ следят международния кинопечат и задълбочените критически отзиви, дистрибуцията на арт и нетрадиционни, дори авангардни заглавия в европейските и американските киносалони. Също така  организират сказки и публични дискусии, които подпомагат правилното разбиране на по-сложни кинопроизведения, надскачащи очакванията за евтино визуално зрелище и забава. Вярват, че киното трябва да се използва и за благородни цели и да внасят добавена морална стойност. Клубът се опитва да формира други рецептивни нагласи,