императорски лицей. След смъртта му дирек­тор на лицея става Константин Станишев – един изключителен българин, роден в Кукуш и починал в Москва през 1900. Брат му – Милош – е главен прокурор на България. Приятел e на Райко Жинзифов и Константин Миладинов. След Освобождението бива за кратко вице­губернатор на Софийска област и директор на финансите. Предложен му е и министерски пост от Александър Батенберг, но той отказ­ва заради субсидирането на Търновската кон­ституция. Жени се за дъщерята на Владимир Дал – Мария и имат син и дъщеря – също Мария (1879–1943), която учи в Германия и Швейцария, през 1914 се връща в Русия и започва да препо­дава чужди езици. След Октомврийската рево­люция и като потомка на дворяни и чужденец е изселена, а през 1932 е арестувана, въдворена в Уляновск и там умира от глад (!!!). Няма никакви намерени сведения за брат ù – Владимир.

„Бесове“ покрай всички статии, студии, кри­тики и книги се счита и за пророчески роман. Според критиците Достоевски е „влязъл в бъдещето“ и е обрисувал Октомврийската революция, като дори е описал изключително точно Ленин – сцената с рецитиращия на бала в Скворешники – „Беше възнисък, четирийсе­тинагодишен, плешив, с прошарена брадичка, добре облечен. Но най-интересното беше, че на всяко завъртане вдигаше десния си юмрук, размахваше го във въздуха и рязко го спускаше, сякаш разбивайки на пух и прах някакъв про­тивник.“

Дали Валерий Бурков е прочел цензурираната глава от „Бесове“ – „При Тихон“ – не знаем, но точно в тази глава се разказва как Ставрогин отива при Тихон и му дава писмената си изпо­вед, в която разказва всички свои престъпле­ния. Тихон я прочита и предлага на Ставрогин да стане монах, но той не се съгласява…

„Бесове“ е написана 1871–1872.

* * *

Откровението на Йоан е заглавието на по­следната книга от Библията. През Среднове­ковието е разделена на 22 глави и е единстве­ната пророческа книга на Новия завет.

Разказът за бесовете е в началото на романа на Достоевски. Евангелистът Лука разказва събитието така (8, 27–39):

Излекуването на обладания от бесове

26 И пристигнаха в Герасинската страна, която е срещу Галилея.

27 И като излезе на сушата, срещна Го от града един човек, който имаше бесове и дълго време не беше обличал дреха, и не живееше в къща, а в гробищата.

28 Той, като видя Исус, извика, падна пред Него и каза със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, недей ме мъчи.

29 Защото Исус бе заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти го беше прихващал; и го връзваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връз­ките и бесът го гонеше по пущинаците.

30 Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него.

31 И Го молеха да не им заповядва да отидат в бездната.

32 А там имаше голямо стадо свине, което пасеше по хълма; и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи.

33 И като излязоха бесовете от чо­века и влязоха в свинете, стадото се спусна по стръмнината в езе­рото и се издави.

34 А свинарите, като видяха ста­налото, избягаха и известиха за това в града и в селата.

35 И като излязоха да видят стана­лото и дойдоха при Исус, намери­ха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете на Исус, облечен и с ума си; и се изпла­шиха.

36 А тези, които бяха видели това, им разказаха как бе изцелен обла­даният от бесове.

37 И цялото множество от Герасин­ския край Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в лодката и се завърна.

38 А човекът, от когото бяха излезли бесовете, Му се молеше да бъде с Него; но Исус го изпрати с думите:

39 Върни се у дома си и разкажи какво направи за тебе Бог. И той отиде и разгласи по целия град какво на­прави за него Исус.

* * *

В днешно време сме покрити с кърпи – блуждаещите самоубийци на българ­ската култура, обладани от бесовете на собственото си отчаяние – какъв бла­городен нихилизъм… Но къде тече днес Самбре?