БЕСОВЕ

Автор: Игор Марковски

Река Самбре е френско-белгий­ска и е с дължина 190 km, с богата история още от Древна Гърция през Средновековието, когато се построяват много манастири край бреговете ù, със замъци през Ренесанса и битки през двете Световни войни.

Белгийският писател и журна­лист Пол Нуже (1895–1967) е осно­вател на първата белгийска кому­нистическа партия през 1919, но през 1925 го изгонват от нея. Пол Нуже в литературата е с псевдо­ним – Пол Лехарантиас. Всъщност той е известен с изключителните си текстове в онзи кръг на сюрре­алистите – Луи Арагон, Андре Бретон и Пол Елюар, пише т.нар. „Конституция“ на това течение в изкуството, става изключи­телно близък на Рене Магрит и не минава откриване на изложба без началното слово на Нуже. На него дължим едно важно уточнение от­носно картината на Магрит – Les Amants. Самата картина е в чети­ри варианта, рисувани в разстоя­ние на една година – 1927–1928. Влюбените са покрити с плат, сякаш да се предпазят от фалша. Нуже обаче разкрива нещо твърде лично – майката на Магрит се са­моубива, като увива главата си с такава кърпа и скача във водите на Самбре.

Монах Киприан е такъв от 2016. Светското му име е Валерий Ана­тольевич Бурков. Полковник. Ави­ационен щурман. Участвал във войната в Афганистан. През 1984 попада на мина, която откъсва и двата му крака. Въпреки това за­вършва военно-въздушната ака­демия „Гагарин“ през 1988, а през 1991 е назначен като съветник на президента по въпроси свързани с инвалидите. През 1991 Горбачов го награждава със званието „Герой на СССР“ и медал „Златна звезда“. Той е предпоследният такъв в ис­торията на страната. В YouTube можете да намерите и песни, кои­то Бурков изпълнява за войната в Афганистан. Настолната му кни­га – „Бесове“.

Михаил Каткòв е онзи влиятелен редактор, който отказва на Дос­тоевски да публикува в „Руский вестник“ главата „При Тихон“ от романа „Бесове“. Достоевски се мъчи всячески да се наложи, но не успява. В следващите издания на романа Достоевски така и не я публикува. Главата излиза обаче на английски език в пълното изда­ние на романа след години на За­пад, преведена от Вирджиния Улф и с придружаващо есе от Зигмунд Фройд.

Между 1868 и 1917 Каткòв създава лицей за дворяните – Московския императорски лицей.