нови безкрайни прожекции. Камий е избрана за позицията. Въвеждането в работата става на развален английски от припрени асистентки, които я развеждат набързо из помещенията, разказвайки ù за тях. „Казаха ми, че трябва да запомня всичко веднага, защото утре може да съм аз тази, която ще развежда някого. Имах и други задължения, които откривах на място и за които никой не ми беше говорил по време на ин­тервюто. Сутрин отивах към десет и си тръг­вах към десет, понякога единайсет вечерта. Ня­маше фиксирано работно време. Ако можеш да останеш там през цялото време, още по-добре. Имах чувството, че живея DAU, дишам DAU, ни­кога не знаех какво ще ми се случи в следващия момент и всеки около мен говореше на руски. Все едно Иля искаше не само посетителите, но и ние, работещите там, да се потопим в кому­низма. Но всеки и най-вече той се стремеше да те накара да си мислиш, че работиш за случва­нето на нещо уникално, невиждано, че си един от привилегированите. Мисля, че това усещане спираше едно от другите момичета да напус­не, заедно с решителността да не се оставиш да бъдеш морално сринат от някой като него“. Камий напуска след седмица. Така и не подпис­ва договор, нито получава заплащане за труда си. Момичето, което ще я замести, ще напусне още по-бързо, сигнализирайки за условията на работа в инспекцията по труда и френските медии. До момента няма яснота дали срещу DAU са повдигнати обвинения. По всяка вероятност не. Както имената и цифрите, така и оплаква­нията не датират от днес. Но Иля Хржановски знае да се обгради с правилните хора.

Първоначално определеният бюджет от 5,9 милиона евро е изразходван още преди започва­нето на снимките през 2008 и нови спонсори, този път частни, изглежда са намерени бързо. Но кой финансира DAU, имайки предвид пълната свобода на действие на Хржановски? Част от отговора идва от официалната страница на проекта, където е посочено, че той се управлява в Лондон, Париж и Берлин респективно от Phenomen UK Ltd, Phenomen Films Paris SARL и Phenomen Berlin Filmproducktions GmbH. Англий­ската фирма е с директор самия Хржановски и е регистрирана през ноември 2011. Същата го­дина се появява и немската. Неин директор е Сузане Мариан (Susanne Marian), чиято кариера във филмовата индустрия е пълна с неизвест­ни. Парижката фирма е регистрирана през сеп­тември 2017 също на едно единствено физиче­ско лице – Мартине Д’англжан Шатийон (Martine D’Anglejan-Chatillon), канадски продуцент, от­ново с малко познат опит. През 2015 се поява в Лондон и частното благотворителното дру­жество Phenomen Trust, чиято мисия според официалния му уебсайт е „да подкрепя създа­ването и широката достъпност на изключи­телни художествени и културни произведения“. Сред попечителите членове на дружеството е и Сузане Мариан. Но Phenomen Trust се снабдява и със съветваща комисия, „за да разшири обсе­га на дружеството, да задълбочи връзките си с големи артисти и мислители и да благодари на някои от забележителните индивиди, с които е имало честа да работи“. Както се посочва на официалната страница, всичките членове на комисията са хора, участвали в проектите на дружеството, което няма за цел да кани таки­ва невъвлечени в тях. Или по-скоро в един от тях. Всичките петима, включени в комисията, са част от DAU – пърформанс артистът Мари­на Абрамович, композиторът Теодор Курентзис, музикантът Брайън Ено, артистичният дирек­тор на Théâtre de Châtelet Рут Макензи и, раз­бира се, изпълнителният директор на DAU 2019 Мартине Д’англжан Шатийон. Нали все пак ра­ботата и подкрепата винаги се отплащат. Но може би най-интересният член на Phenomen Trust е неговият основател – Сергей Адониев, сниман с Хржановски още през 2009. Бизнесме­нът, близък до Владимир Путин, е също така един от основните спонсори на политическа­та партия на Ксения Собчак и на един от попу­лярните руски вестници „Новая газета“. Името му даде повод и за скандал в България, когато в началото на 2019 стана ясно, че Адониев, бъл­гарски гражданин от 2008, в края на 90-те е бил съден в САЩ за пране на пари. Иля Хржановски определено познава правилните хора. DAU Париж приключи на 17 февруари, оста­вяйки след себе си диря от скандали, недостатъч­на подготовка и непълно разгръщане на проекта. Обещаните пърформанси на Марина Абрамович, лични разговори с шамани, будисти, учени и как­ви ли не други и голяма част от конференциите така и не се случват. Но световната му преми­ера никога не е била предвидена за френската столица. През октомври 2018 властите в Бер­лин спират построяването на противоречи­вата инсталация. Мотивите – недостатъчно време за реализация, за да се осигурят безопасни условия на работа и посещение. Въпреки че те­мата на проекта и намерението на Хржановски да реконструира част от Берлинската стена никога не са споменати в отказа, медийното и обществено възмущение може би имат своята тежест в решението. През януари 2019 за френ­ския всекидневник Le Monde Хражановски заявя­ва: „в исторически план, като руснак и евреин смятах, че имам всяко право“. Остава въпросът дали подобни „права“ дават достатъчно основа­ния за реконструкцията на един физически сим­вол на разделение, потисничество и смърт като елемент от проект, който използва техниките на евтин увеселителен парк. Въпреки че е един­ствен по рода си като замисъл, мащаб, бюджет (неизвестно точно колко) и мобилизирани човеш­ки ресурси, DAU не е първият проект, който при­влича публиката си с обещанието за „потапяне“ или т.нар. имерсивно преживяване. Други преди него са го правили и продължават да го правят – с успех като британската театрална трупа Punchdrunk или с противоречия като инстала­цията „Exhibit B” на южноафриканския артист Брет Бейли (Brett Bailey). Но този, който предла­га най-много „потапяне“ в ежедневната лудост на комунизма е вероятно Иля Кабаков. Мащабни­те му инсталации от 90-те години насам из раз­лични световни музеи показват с далеч по-голям успех и без мръсни пари докъде може да отведе репресията, насилието и безсмислието на един тоталитарен режим. Вместо да отвори път към едно ново преосмисляне на историята DAU пока­за единствено нов начин за нейната комерсиали­зация. А след Берлин и Париж е време за Лондон.