Хаканов – Христо Гърбов

Бях отредил интересна роля и на Вальо Ганев.

руският консул Чичагов – Валентин Ганев

Асен Кисимов щеше да е майор дядо Райчо – единствената жертва на Съединението.

Из „Строителите на съвременна България” на Симеон Радев:

Майор Райчо Николов, или дядо Райчо, както го наричаха в Пловдив, бе командир на жандармерията. Той бе войник по душа – с всичкия героизъм и с всичката наивна ярост на това призвание. Дете още, едва на 14-годишна възраст, през време на Кримската война той бе избягал от Силистра и бе преплувал Дунава, за да занесе на руската войска известието, че турците готвят нападение. Подвигът на това храбро българче произведе трогателно впечатление между руските генерали; те докладваха за него в Петербург, отгдето дойде заповед да се настани малкият герой в някое военно училище. За Райчо биде изпратена от императора и една парична награда, но тя не стигна никога до своето предназначение. Когато узна, че са му откраднали наградата на царя, Райчо почувствува голяма болка в детското си сърце и не прости вече никога на своите грабители. От военното училище излезе руски офицер и русофоб. Даже и Освободителната война не смекчи у него тази ненавист. В Румелия тя, напротив, се усили още повече при постоянното съприкосновение с руските началници… Само че той бе зле с Николаева и това безпокоеше Захария. Дядо Райчо обаче заяви веднага: „Господа, аз с Николаева съм в натегнати отношения и даже не си говорим, но за доброто на България, за съединението й, аз си подавам ръката на Николаева. Предайте му тези мои думи.“

майор дядо Райчо – Асен Кисимов

И още един актьор, чиято органика остана неизползвана – Кольо Пашов от Смолян. Щеше да е Цоко Сретков – трагикомичен герой.

Из моята режисьорска книга „Съединението”:

В този момент забелязват Цоко Сретков. Съблякъл се и клекнал до края на банята, с калпака на главата, потапя си само пръстите на ръцете.

                                                 Цоко Сретков:

Ей, горещо! Не бих влязъл в тая вода, но рекох да се поразкисна, защото ей го вече шестата година ще стане, не съм се къпал.

Свършил, не свършил това си оправдание Цоко, когато Чардафонът и Керпията, за да му направят добро, се изстъпват отзаде му и такова текме му дават в гърба, щото той пада с главата надолу в басейна, краката му щръкват нагоре като садило, а после потъват постепенно и чак на две крачки разстояние, чрез различни зигзаги, се подава главата му. Сиромах Цоко! Той прилича в лицето на запрегнат пищов. Очите му изскочили, ръцете блъскат по водата, а калпакът цепи нататък тихо и спокойно. Страшен рев пронизва ушите на всички присъствующи.

                                                 Цоко Сретков:

                              Изгорях!… Отидох!… О-ле-ле!

Цоко Сретков – Никола Пашов

И още колко актьори, чиито пробни снимки не са се запазили!..

С много от тях така и не ме събра след това съдбата…