Понеже времето ни подпираше, ние работехме по подготовката на „Съединението”, успоредно с написването на сценария. Избирахме места за снимки, ушихме костюми. Аз бях ангажирал актьори за всички централни роли.

Захари Стоянов щеше да го изпълнява Ивайло Христов! Ивайло направи много интересни проби на Захари Стоянов. Той има външна прилика с него. С бюста в Борисовата градина. Аз мисля, че бюстът е по-верният портрет от популярната снимка. Захари са го подкачали за дългия нос, за заекването…

Малко отклонение:

Има една легенда за Захари. Не знам доколко е вярна, но ме впечатлява. Знае се, че подпредседателят на Народното събрание Захари Стоянов е починал в Париж по време на служебна командировка. От там са върнали тялото в цинков ковчег, плътно затворен. И така са го положили в гроба му, в Русе. Като построиха Пантеона в дунавския град, били извадили ковчега на Захари, за да го положат в общата гробница. Присъствала била дъщеря му Захаринка. Тя се е родила след смъртта на баща си и никога не го е била виждала. Легендата гласи, че били отворили ковчега, за да й го покажат. Захари бил лежал в ложето си непокътнат. Херметизираният ковчег бил запазил тялото от разлагане. Ала след отварянето трупът се бил разпаднал пред очите на всички…

Като фреските в подземния град на метрото при Фелини в „Рома”. Там поне имаше камера, а у нас дори фотоапарат било нямало…

Край на отклонението.

Захари Стоянов – Ивайло Христов

И още колко великолепни актьори:

Георги Русев щеше да е Гаврил Кръстевич.

Из „Строителите на съвременна България” на Симеон Радев:

Кръстевич, Гаврил (1820-1898) – обществен и държавен деец, писател, юрист. Заема висши постове в турската съдебна йерархия. Участвува в църковно-националните борби през 60-те и 70-те години на ХІХ век. От 1884 до 1885 г. е главен управител на областта. Гаврил Кръстевич е стар деятел по църковния въпрос, автор на една История на българите и доверено лице на руското посолство в Цариград още от времето на Игнатиева. Генерал-губернаторът бе добре подготвен за своя пост. Той бе добър администратор. Подробностите на управлението го интересуваха и той се предаваше на канцеларската си работа със страст. Малко формалист може би, но добросъвестен, трудолюбив и отличен юрист.

Гаврил Кръстевич – Георги Русев

Александър Дойнов, който изигра татко Дулитъл в „Пигмалион” на Шоу и Мечев в „Солунските съзаклятници” на Георги Данаилов, бе идеалният Чардафон Велики.

Из „Строителите на съвременна България” на Симеон Радев:

Чардафон, това е класическият хъш на революционната емиграция, пренесен от румънските кръчми в Източна Румелия. Само че вместо да псува хаджи Иванча Пенчович, Мемиш’аа и Митхад паша, той псуваше сега „нерязаните турци“: руския консул, лъжесъединистите и Гаврил Кръстевич. Наречен Чарда от другарите си, в Габрово героят на Захари прибави към името си едно фон, според насмешливо подражание на директора на милицията фон Дригалски.

Чардафон Велики – Александър Дойнов

В Светла Янчева се бях влюбил от студентската постановка на Влади Люцканов „Пеперудите са свободни”. Костюмът на Делка Шилева й лепна. Така щеше да е и с ролята…