Технически кадрите често са снимани на син екран, за да се постигне по-късно пълното дублиране на изображението от оригиналната комиксова книжка. При общите планове движението на камерата ся­каш преминава от един ста­тичен квадрат към друг, но статиката на композициите, подобни на квадратите в хартиения ва­риант, оживява в пластично действие.

Визуалното обогатяване в екран­ната история на комикса „300“ е именно раздвижването на множеството кадри с интересни, пресилени, дори стран­ни гледни точки, от много ниска, почти приземна гледна точка (тъй наречената „жабешка перспектива“) или прекомерно засилена перспектива. Епизодът с посе­щението на царя на Спарта Леонид при eфорите, които трябва да предскажат развръзката на войната, залага на пре­силената горна гледна точка. Леонид стои като единствен жив човек между фигурите на зачулените с монашески дрехи ефори, които из­глеждат по-скоро като каменни колони, като част от архитектурния фон. Долното рисуващо освет­ление (долен ключ), светлината, колонните описва­щи сенки рисуват графично човешките фигури и им придават доза нереалност. Кадрите стават като застинали картини с използвани няколко плътни цвята, основно в една тоналност.

2014 година излиза и продължението на комик­совата история „300: Възходът на една империя“, с режисьор Ноам Мъро. Сценаристи тук са предишни­ят режисьор Зак Снайдер, а също и Кърт Джонстад. В сценарния екип участва и авторът на „Ксеркс“(графичната новела, върху която се гради историята) Франк Милър. Този път бойните сцени са пренесени в морето, а историята разказва за опита на гръцкия генерал Темисто­къл да се изправи срещу огромната персийска армия, водена от Ксеркс и Артемизия. А филмът (както впро­чем и продължението на „Призрачни­ят ездач“) излиза във формат за 3D и IMAX 3D. Голяма част от критиците не са възхитени от продължение­то на рисуваната история. Макар че има и мнения като това на Кайл Смит (филмов коментатор от Ню Йорк Пост), който разглежда филма като високо техно­логично, успешно фентъзи продължение на историите за Конан Варварина.

С визуалните си възможности съвременната кинема­тографичност се приближава до изключителния изобра­зителен свят на комиксите. Подчертава стилизацията, внася вдъхновена и вдъхновяваща атмосфера в разка­за, запазва характерната естетика на историята и подчертания уклон към бързо развиващо се действие, най-вече като претекст за развитие на интригата, често подплатена със заемки от приключенските, шпионските и фантастичните филми.

В последно време на екран често се създава усе­щането, че възприемането на киноизобра­жението изисква от зрителя активността, подобна на тази при прочитане на комикс. Наблюдаващото се доближаване, а защо не и претопяване на елементите от двете медии. Използването на комиксовия подход на екрана в определени случаи активизира драматично­то развитие на историята. Но единствената цел на творците, били те на комикси или на екранни произ­ведения, е да накарат зрителя да приеме и да повярва изцяло на магията на визуалния образ, без да разграничава отделните ù еле­менти. А усетил веднъж магията на комик­совото изображение, да иска още, и още, и още, и още…

„Призрачен ездач. Духът на отмъщението“, 2011