2011 година на екран излиза и първото продължение на комиксовата история на „Призрачен ездач: Духът на отмъщението“ с режисьори Марк Невълдин и Брайън Тейлър. Независимо от атрактивността на пространството (филмът е заснет в Румъния и Турция) и постигнатата фантастичност и нереалност на изображение, продължението е силно разкритикувано най-вече заради недотам сполучливия си сценарий, CGI ефекти и липса на атрактивност в историята. В свое интервю актьорът Никълъс Кейдж казва с увереност, че с екранизирането на „Призрачния ездач“ е свършено. Но независимо от това се очаква третият филм от комиксовата поредица.
Връщайки се отново десетина години назад, няма как да не се спомене излезлият през 2007 блокбастър „300“ (реж. Зак Снайдер). Филм, възродяващ битката при Термопилите. Историята е екранизирана за първи път през 1962 под името „300-та спартанци“, а по-късно през 1998 вдъхновява и лимитираната месечна серия на Франк Милър с пет книжки с комикси. Въпреки че продължава да се подчинява на традиционния стил на книгите комикси, Милър успява да вдъхне на това хартиено издание и частици от своя собствен стил, инспириран от “film noir”. Самият Франк Милър става изпълнителен продуцент и консултант. Филмът развива реалното историческо събитие, като използва подчертана стилизация на изображението. Комиксът оживява пред очите ни в своята екранна версия. Филмът е заснет като кадър по кадър адаптация на комиксовата книжка, подобно на предишната Милърова екранизация на “Sin City”. Зак Снайдер фотокопира квадратите на хартиената лента и по тях планира филмовите кадри. „Това е забавен процес за мен – казва режисьорът – да имаш кадри като цел, която трябва да постигнеш.“ Подобно на комикса, филмът също използва персонажа Дилиос за разказвач зад кадър, като по този начин и двете медии въвеждат субективната гледна точка на разказа, фантастичните елементи и допълнителните сюжетни линии.
Във визуално отношение филмът сякаш раздвижва покадрово отделните квадрати от книжката. Постоянно присъства комиксово обработената рисуваща светлина. Търсят се силните контрасти – от светлината на огъня, от лунната светлина, от факлите… Дори гримът на спартанците стилизира излъчването на лицата – с много сенки около очите, с изсечени скули. Постига се яркото въздействие на стилизацията дори в статиката – при множеството крупни планове на лица, детайли от лица, застинали мимики и реакции. Самият Милър споделя за героите си в едно интервю за документалния филм „Легенди от Царството на Мрака: Историята на Батман“: „Хората се опитват да достигнат свъхреалност на свръхгероите, което е твърде глупаво. Героите въздействат най-добре като ярки и цветни фантазии, каквито те са наистина.
„300: Възходът на една империя“, 2014