Комиксът – ЕКРАННИ ВАРИАЦИИ

НЕКА РАЗГЛЕДАМЕ КАК ЕДНА СТАТИЧНА РИСУНКА СЕ ПРЕВРЪЩА В ДВИЖЕЩ СЕ ОБРАЗ.

Филмът „Призрачният ездач“ (реж. Марк Стивън Джонсън, 2007 г.) се базира върху комикса на “Marvel comics”. Кинематографичният вариант на история­та запазва стилистиката на хартиените поредици  – в началото чернобелият кадър с контрастно изображение на ездач и кон постига ефекта на графич­ната, рисувано-офортна техника. Образът преминава в черно-бяла снимка, за да стигне впоследствие до нормално цветно изображение. Светкавици застиват за секунди в кадъра, превръщайки цветното изображение отново в черно-бяла графика. Комиксовият стил ста­ва кинематографичен. Историята за легендата за Призрачния ездач, който надхитрил самия Дявол, се разказва с насечени „на остро“/1/ крупни планове на лица, документи, листови свитъци, огън, капки кръв, превръщащи се в кърваво огнено поле. Дори монтажното време на места се идентифицира с реалното време, за което погледът преминава от фрейм към фрейм /2/ в комиксовата книжка. Действието на фил­ма се развива с често използване на ниска гледна точка, а камерата следи най-вече от­минаващия огнен моторист (впоследствие и неговия помощник – огнения ездач). Използва­нето на класическия похват от комиксите за контраст на цветовете и по-стилизирано изображение тук работи в пълна сила. Преси­лената перспектива, засилена веднъж от мно­го ниската гледна точка и втори път чрез оптическата илюзия на хиперболизираното компютърно изградено изображение, усилва напрежението и въвлича зрителя осезаемо в кадър. Графичната визия се обогатява и от подсилената колонна светлосянка, и от честото присъствие на контрастни прави линии, събиращи се перспективно, сякаш да подчертаят хоризонта (такива като огне­ните линии по пътя и поредицата улични лампи в луна­парка, факлите към огненото кълбо и др.). Дори сенките на предмети и хора са винаги изобразително точни и гра­дящи нов (понякога по-символно наситен и различен от първоначалния) образ.

/1/ Терминът „на остро“ означава динамичен монтаж, базиран върху контрастни изображения.

/2/ Има се предвид преминаването на действието във филмовата лента от кадър в кадър, от квадрат в квадрат. Използването на английското наименование „фрейм“ вместо квадрат или кадър идва от двузначността на разбиране при понятие като кадър и от неточността в понятие като квадрат.

Статиката на изображението, характерна за комиксите, се усеща в кадър и с честото използване на големи празни участъци от екстериора – празен асфалтов път, прашен черен път и др. Ниската гледна точка, привнесе­на от първоначалната комиксова история, не само вди­га нивото на хоризонта по-високо от нормалното, но и променя размерите на нормалните човешки фигури, кои­то, гледани отдолу, придобиват внушителност и някаква доза нереалност. За да се стигне до фи­нала на филма, когато за първи път пътят не е вече фронтално разположен към зрителя, а е спо­коен и хоризонтален, преминаващ от широкото платно вляво до перспективно съкратен вдясно. За първи път кадърът е по-хармоничен и не носи напрежение. Но ето завършващият глас зад ка­дър: „Казват, че Западът е изграден от легенди, а легендите са необясними неща…“.