Радостина Нейкова

Киното запазва основните еле­менти на ко­микса и в дра­матургично, и във визуално отношение. Най-често първоначална­та идея за филма е той да не се отдалечава много от историята на оригиналния разказ, от реално същест­ вуващия образ на неговите герои. За­това самото действие се надхвърля най-често само в изобразително от­ношение. Разбира се, има и филми като “Sin City” („Градът на греха“, 2005, реж. Франк Милър и Робърт Родригес), къде­то визията на всеки кадър доразвива и обогатява усещането на зрителя за възприемане на движеща се поредица от отделни графични изображения, на изчистени комиксови „квадрати“.

Може би не е учудващ фактът, че повечето филми, направени по комикси, действително включват в действие­то си и покадрово поставена комиксо­ вата лента или анимирани действия от същата тази рисувана поредица. Сякаш преповтаряне­то на познатия образ в различен за възприема­не вариант обогатява визията с натрупване на множеството познати или разпознаваеми обра­зи. По този начин в началото на филма „Електра“ (2005, реж. Роб Боуман) застиналото комиксово изображение на героинята преминава в раздви­жено анимационно, за да достигне накрая до на­турната фигура с червени дрехи, която зрите­лят успява да зърне само като част от силует в мрака и вижда изцяло единствено в отражение­то на чаша с уиски.

Преминаването на кинокадъра от натура в комиксов квадрат присъства и при изобразява­ нето на пътя на викингите на се­вер към Туле в екранизираната ис­тория за принц Валиант („Принц Валиант“, 1997, реж. Антъни Хикокс). Миг по-късно застиналото изображение постепенно „заживя­ва“ чрез рисувано анимационно об­работване – чайката полита, ко­рабът се залюлява върху вълните, водата се вълнува… Следва преход в различна визионна опаковка, при който комиксовият квадрат вече става натурен – вратата от ри­сунката става реална, отваря се и през нея влизат рицарите.

С компилация на комиксови квадрати, анимация и натурно из­ображение започват и началните кадри на “Sin City”, където натур­ната целувка върху покрива преди убийството на жената премина­ ва в стилизирано черно-бяло статично изображение. Същият принцип се използва и при кадрираните ко­миксови образи в началните титри на филма.

“Sin City”

„Електра“