Автор: Васил Тодоров
ВАСИЛ ТОДОРОВ е тромбонист, артист оркестрант в СО на БНР, ръководител на камерен ансамбъл меден духов квинтет (София брас квинтет).
„Тромбонът е цигулката на бедните.“ Припомних си тази шега, която преди много години ми каза моят преподавател в Музикалното училище. Защо е така, има ли смисъл в тези думи? Замислих се и не можах да си отговоря. Затова реших, че по-лесно ще ми бъде да ви разкажа моята история за тромбона, а вие сами да потърсите отговора на тази загадка.
„Това е много труден инструмент“, разсъждавах някога като дете. Гледах тромбонистите със страхопочитание. За мен те бяха факири, но и ми беше жал за тях. Мислех си: колкото повече изтеглят тази тръба напред, сигурно чувстват голямо облекчение, изваждайки я от себе си. Обаче, прибирайки я: олеле, как я поглъщат толкова бързо?!
РАЗБИРА СЕ, НЕ Е ТАКА.
Практикувайки и изучавайки до ден днешен тромбон, не спирам да се удивявам на всичко, което е свързано с него. Външен вид – като аристократ: лъскав, красив, изтънчен, елегантен. Винаги в първата редица на духовия оркестър. Оркестрантите вървят в крак, а слънцето се отразява във фунията на корпуса и цуговете и мята ослепителни отблясъци в очите на децата, които подтичват отстрани. Или каква душа! Затаили сте дъх в концертната зала, пред телевизора, радиото и се потапяте в мекия звук на средния и високия регистър, който някой голям инструменталист е успял да доближи до тембъра на човешкия глас. А в симфоничния оркестър: мощен звук, който те кара да настръхнеш. Драматизъм и тъга или триумфално шествие, които само бляскавият му и плътен тембър може внуши. Обаче трябва да ви кажа и още нещо: като приключат с драматично-тъжните настроения по време на концерт, час след това тромбонистите са най-добрата душа на компанията.
Сведения за близки до формата на тромбона инструменти има от времето на Римската империя. Но общоприето е мнението, че старинните цугтромпети са неговите прародители. През XV век тръбата, свързваща мундщука с инструмента, била направена така, че целият инструмент можел да се движи двадесетина сантиметра свободно по нея, променяйки височината на тона. Явно, не особено удобен начин за свирене. Разбирайки това и изобретявайки двойната U-образна подвижна тръба или както я наричаме „цуг“, тогавашните майстори създали първообраза на днешния тромбон.
И това било такова гениално откритие, че до ден днешен той няма почти никакви конструктивни изменения. В ранните години от своето съществуване тромбоните били с различни размери. Колкото по-малък, толкова по-висок бил тембърът на инструмента. Вече споменах за близостта с човешкия глас. Точно такива били и тромбоните: сопранов, алтов, теноров и басов.
От Ренесанса та чак до Романтизма те почти винаги дублирали вокалните партии в кантатно-ораториалните произведения, а Моцарт и Берлиоз им поверяват ключови солови партии в своите Реквием и Траурно-триумфална симфония.
Сякаш тази силна обвързаност на тромбона с църковната музика забавя неговото навлизане в светската, в големия симфоничен оркестър. Бетовен пръв използва звука на три тромбона, вплетен в цялостното звучене на оркестъра в своите Пета, Шеста и Девета симфонии. Вагнер открива за него ново амплоа – мрачни, злокобни ниски тонове в „Рейнско злато“. Или блестящи висини в „Полета на валкюрите“. Или благородния среден регистър, станал основен инструмент в любовната лирика на „Тристан и Изолда“.Чайковски развива до съвършенство изразните възможности на инструмента в своето симфонично творчество. А можете ли да си представите една опера на Верди без ключовата фигура на тромбоните? Вебер, Шуман, Брамс, Дворжак, Росини, Малер, Брукнер, Рихард Щраус, Равел са само малка част от композиторите, сътворили ярки и запомнящи се тромбонови партии в произведенията си. Достигнах до любимата ми тема – камерната музика. С гордост мога да кажа, че конкуренцията на тромпетистите и валдхорнистите единодушно признава, че най-красиво звучащият ансамбъл от еднородни инструменти е тромбоновият. Наистина, впечатлението е поразително – представете си величествена катедрала и звука на 12 тромбона, звучащи хармонично в целия регистър на инструмента. А това, което свирят, е хорал от Брукнер – всепризнатия господар на медните духови.
В началото на двадесетте години на миналия век в САЩ класическият джазов ансамбъл се е състоял от шест различни инструменталисти, единият от които е бил тромбонист. Те популяризирали музиката си, пътувайки с малки фургончета, където задното място винаги било запазено за него. Именно оттук е произлязло определението „тромбонът от задната врата“, тъй като именно там музикантът е можел да разполага с място за сложните си маневри с цуга.
Римска империя, Ранно Средновековие, Барок, Ренесанс, Класика, Романтизъм, Съвремие, джаз, рок, фънк, поп, фолклорната музика на различни народи… Човек има чувството, че този инструмент съществува от сътворението на света. Бетовен е казал: „Гласът на тромбона – това е гласът на бога.“ А по-късно Менделсон допълва: „Тромбонът е прекалено свещен, за да бъде използван често.“ Помните ли онази шега от началото? Мисля, че вече знам къде е истината.