Цензурата

По молба на епархията на римокатолическата църква в Инсбрук на 10 май 1985 прокурорът образувал наказателно произ­водство срещу директора на Институт „Ото Премингер“, като той е бил обвинен в „оскверня­ване на религиозни доктрини“ – деяние, което е забранено по силата на Наказателния кодекс. Ра­йонният съд в Инсбрук, конфискувайки филма, по­сочва в мотивите си следното: „Основният закон гарантира свободата на творческото съзидание, издаването и разпространяването на произведе­ния на изкуството и преподаването на изкуство. Обхватът на творческата свобода бе разширен до степен, че всяка форма на творческо изразя­ване е защитена и ограниченията върху творче­ската свобода вече не са възможни чрез изрична законова разпоредба. Но творческата свобода не може да бъде неограничена.

Антон Терзиев. Скришни игри VI, 2017. Колекция: Николай Неделчев

Ограниченията вър­ху творческата свобода следва да се откриват на първо място в други основни права и свободи, гарантирани от Конституцията (като например свободата на вероизповеданието и на съвестта), на второ място в необходимостта от уредена форма на съвместното съществуване на хората, основана на толерантността, и най-сетне при очебийни, скандални и крайни нарушения на дру­ги интереси, защитени със закон, като във всеки конкретен случай трябва да се претеглят специ­фичните обстоятелства и да се обръща нужно­то внимание на всички релевантни фактори“.

Как реагира ЕСПЧ в този казус – съдът прие­ма, че по въпросите за „морала“ и „етиката“ не е възможно да открием едно единно за цяла Европа разбиране за значимостта на религията в обще­ството; дори в рамките само на една държава раз­биранията могат да се различават помежду си. По тази причина не е възможно да се стигне до изчер­пателно определение на това какво представлява допустима намеса в упражняването на правото на свобода на изразяване, когато подобно изразя­ване е насочено срещу религиозните чувства надруги. Ето защо на националните власти трябва да се остави известна сво­бода на преценка при определяне на съществуването и степента на необхо­димост от подобна намеса. Европейският съд не може да не обърне внимание на факта, че римокатолическата религия е религията на преобладаващото мнозинство от населението на Тирол. С изземването на филма австрийските власти са предприели действия с цел да осигурят религиозен мир в този ра­йон и да предотвратят това някои хора да се почувстват обект на атаки по повод своите религиозни вярвания по един неоправдан и обиден начин. Преди всичко именно националните власти, които са в по-добра позиция от междуна­родния съдия, имат за задача да преценят необходимостта от подобна мярка с оглед на ситуацията на място в даден момент. При всички обстоятелства на настоящия случай Европейският съд не счита, че австрийските власти могат да се смятат за прекрачили границите на допустимата свобода на преценка в това отношение. Следователно ЕСПЧ не констатира нарушение на чл. 10 по отношение на изземването на филма.

Безспорно е, че прилагането на общата норма, гарантираща правото на свободно изразяване, не може да бъде подведено под единен знаменател. Свобо­дата, гарантираща гражданско и творческо изразяване, се разглежда в съвкуп­ност от множество норми, допускащи ограничение в името на обществения интерес. Налагането на цензура би следвало да бъде невъзможно или поне ата­куемо пред национален съд или пред ЕСПЧ. Но неизследвано остава полето на цензурата, налагана през нормите на политическата коректност и цензурата, налагана чрез икономическа принуда. В тези случаи чл. 10 от Конвенцията би бил неприложим и по-лошо – бива заобикалян по очевиден, но недоказуем начин.

В заключение все пак трябва да посочим, че макар и омаломощена, цензу­рата е възможна, не само по отношение на гражданското изразяване, но и по отношение на творческите актове на изява.