регул– Установяване на баланс между правото на
Визуални изкуства | Цензурата в рамките…
свободно изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и доброто име. В тази посока най-важният критерий е доколко конкретното изразяване на факти, мнение и критика е обществено значимо и необходимо срещу това дали то се използва целенасочено за накърняване на правата и доброто име на другиго.
– Свободата на изразяване на мнения е приложима не само по отношение на информация или идеи, които се възприемат благоприятно или се разглеждат като безобидни или неутрални, но също така и за изявления, които се възприемат като оскърбителни, шокиращи или смущаващи от държавата или от част от обществото.
– Границите на приемливата критика по отношение на политик, действащ в качеството на обществена или държавна фигура, са значително по-широки, в полза на обществения контрол и политическия дебат.
Антон Терзиев. Скришни игри I, 2017. Колекция: Николай Неделчев
– Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България прокламира правото на всеки да изрази мнение и свободно да го разпространи – писмено или устно, чрез звук или изображение. Ако това право не се използва, за да се увреди доброто име на другиго (изразяването и разпространяването на мнение не е противоправно). Поради това всякакви твърдения и оценки за дадена личност могат да се разпространяват свободно, ако не засягат честта и достойнството ù. Ако са разпространени оценъчни съждения, те не подлежат на проверка за вярност – такива съждения съставляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само твърденията за конкретни факти. – Отговорността (наказателна и гражданска) за обида и клевета като средство за защита на честта, личното достойнство и доброто име представлява такова ограничение на правото на свобода на изразяване на мнения, което е допустимо.
Специфичен елемент от структурирането на правото на изразяване на мнение е свободата на медиите и достъпът до информация. Както беше посочено, Европейската конвенция допуска в § 2 на чл. 10 регулация на медиите тогава, когато трябва да се постигне баланс между личния и обществен интерес. Регулацията на медиите е определена и в Конституцията. Медийното законодателство е отделен раздел със собствена логика и аргументация, базирана именно върху обществения баланс и свободата на словото като гаранция за развитие на демократичния процес.
Особен интерес представлява ограничаването на свободата на изразяване тогава, когато се осъществяват съставите на деянията „обида“ и „клевета“, определени от Наказателния кодекс. Тук трябва да се посочи, че и двете престъпления са такива от частен характер, т.е. наказателното преследване започва по инициатива на засегнато лице. При обида извършителят дава своя негативна оценка на личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения, обидни жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел. При клеветата става дума за разгласяване на позорни обстоятелства или приписване на извършено престъпление. Съдът е приел, че в тези случаи не може да приеме като оневиняващ довод правото на свободно изразяване именно поради нарушения обществен баланс.
Антон Терзиев. Скришни игри IV, 2017. Колекция: Николай Неделчев
Любопитство в тази посока представлява казусът кога биха се третирали като обидни и накърняващи обществения интерес визуални обекти и аудио-визуални произведения, представляващи артистична изява без конкретен адресат. В този смисъл е интересно Решението на Европейския съд по правата на човека от 20 септември 1994 година по дело ИНСТИТУТЪТ ОТО ПРЕМИНГЕР СРЕЩУ АВСТРИЯ. Сдружението обжалва препятстването на прожекции и изземването на филм с наименование „Съвещание в рая“ на режисьора Вернер Шрьотер.