Плакатът на „Лагерът”. Автор - Димитър Ташев „Лагер” не означава само място, където временно живеят хора. Тази дума беше синоним на системата. „Капиталистически лагер” и „Социалистически лагер” бяха официални понятия. На шега казвам, че „Лагерът” е единственият филм, който съм направил по поръчка. Поръчах си го сам. Или (ако си позволя по-високопарен израз) [...]
Плакатът на „АкаТаМуС”. Автор – Димитър Ташев. Йълдъз Ибрахимова Марина се бе впечатлила от диапазона на гласа й на един рожден ден, където Йълдъз – никому неизвестна дотогава редакторка от турската програма на радиото - пяла. Беше през зимата на 81-ва. Аз поставях във ВИТИЗ „Антигона” на Жан Ануи, за която ми написа музика Боян [...]
Плакатът на Симеон Кръстев Заведоха ме актьорите в Димитровград да гледам показателни изпълнения на гимнастичките на Нешка Робева. Те ми запалиха главата и аз още в залата реших, че ще модифицирам темата за Пигмалион във филм-мюзикъл. [1] Едно момче от димитровградския състав помагаше на треньорката с уроци по актьорско поведение. Запозна ме с Нешка. Седнахме [...]
Радослав Спасов, Георги Тодоров-Жози и аз търсим места за снимки на „Съединението” Забавна закономерност се случваше след всеки успешен филм – засипваха ме със сценарии по темата на току-що свършения. След „И дойде денят” – партизански истории. След „Авантаж” – криминални. След „Мера споредъ мера” – спомени на македонски бежанци, героични летописи на борбите… Но [...]
Плакат на „Мера споредъ мера”. Автор - Димитър Ташев Епизодът с холандската преводачка почти буквално го цитирах в третата серия на „Мера споредъ мера” в епизода „Хюриетът” на масовия митинг по случай побратимяването на довчерашните врагове. Чернопеев казва една изречение, преводачът му Дилбер Танас нанизва десет. Чернопеев му прави забележка: - Танасе, аз [...]
Плакатът на „Трампа”. Автор – Димитър Ташев Дилогията За мен „Авантаж” и „Трампа” са дилогия. И двата филма се занимават със системата и личността. Само че в „Авантаж” личността е неформален лидер, а в „Трампа” – формален, убеден комсомолски вожд, който на стари години се връща по местата, където е вилнял като властимащ. [...]
Плакатът на „Авантаж” Автор - Румен Цанов Отначало се захванахме със сценария трима души – аз, Руси и художникът Младен Младенов. Беше по-възрастен от нас. В театъра беше направил забележителни декорации, главно за спектакли на големия режисьор Леон Даниел. Язвително-присмехулен, Младен беше воден от девиза: „Аз съм против!” Подадохме заявка за сценарий „С [...]
Божко пее по време на запис „ГАРДЕРОБЪТ” (1974 – 1976)" Милчо В гимназиалните години в Бургас имах трима неразделни приятели: Руси Чанев, Жоро Тодоров, когото в София кръстиха „Жози” и Милчо Милчев. Бяхме заедно в драматичния кръжок към Пионерския дом, където Моцата Карел (тогава Мария Притуп) поставяше „Двубой” на Вазов. Руси [...]
Този филм ми е най-драг на душата. Нямам рационално обяснение защо: дали защото бе първият ми пълнометражен филм, в който си разиграх коня, без да мисля за каноните на темата и формата, дали заради мъките с цвета, дали заради патилата около спасяването му… Но сигурно и заради хората, с които се срещнах по време на филма. [...]
Автор: Георги Дюлгеров Славчо. Естествено, че биографиите на филмите ги правят хората. Човекът, който много, твърде много е вплетен в тези биографии, е Славчо, Радослав Спасов – операторът на повечето ми филми. През зимите във ВГИК се изсипваше весела сюрия от задочници - оператори. Ние, редовните, ги посрещахме с апетит. Те [...]
