Как оценявате този филм сега, след изтеклите от премиерата му 34 години?
– Не съм го гледал след реализирането му. В центъра на вниманието ми е една изключителна жена – всички бяхме влюбени в нея. Както знаете, критиците ме упрекват, че филмите ми обикновено са мрачни. Спомнете си „Ана и вълците“, който у нас бе посрещнат „на нож“…
Сам твърдите, че в него разглеждате трите чудовища за Испания…
– В „Мама стана на сто“ героите са същите, но действието се развива няколко години по-рано, когато обстановката в Испания не е толкова мрачна. Затова бях настроен още от самото начало да правя комедия.
И наистина сте успели: в нея на екрана не се мярка нито един мрачен щрих. Героите – бабата (в блестящото изпълнение на Рафаела Апарисио), която за своята стогодишнина събира цялата фамилия в бащиното имение; старинната къща със своеобразна атмосфера; синовете Фернандо и Хуан с жените и дьщерите им; бившата гувернантка Ана (Джералдин Чаплин), придружена от аржентинския си съпруг. Всички, без изключение, излъчват колорит и виталност.
– Опитах се да се обърна към същите „три чудовища“, но с усмивка. Щеше ми се да докажа на аудиторията, че не съм я загубил безвъзвратно.
Не сте изгубили нито за миг и диригентската палка: опитът на двамата братя да продадат бащиния дом е спрян от „могъщата“ съпротива на старицата. Неслучайно филмът започва с ведра маршова музика, намекваща за авторитарния характер на бабата… Актьорският ви подбор винаги е безупречен.
– Стремя се да работя с най-добрите професионалисти. Предпочитам да присъствам не на премиерите, а на репетициите, когато актьорите, певците, балетистите се потят. Завършеният спектакъл ми е по-малко интересен. Важното е да видиш къртовските усилия, които се влагат за изграждане на образите. Любопитна ми е връзката между физическото усилие и художествения резултат.
Кое снимате по-лесно: любовта или смъртта?
– Разбира се, че любовта. В нея се крие музика, романтика, страст, ревност, изневяра… За мен и смъртта е много важна тема. Тя е последният драматургичен ход за човека.
Голяма част от живота си сте посветили на музиката.
– Откакто съм роден, слушам музика. Майка ми беше концертираща пианистка. До ден днешен обичам и класическа музика, и танга, и фадо, особено фламенко. То е смесица от много култури; присъства активно в настоящето ни, ще продължи да присъства и в бъдещето. За мен фламенкото е прекрасно изобретение. То е много по-интересно при женското изпълнение: танцьорките с движенията на ръцете се опитват да достигнат небето, докато с долната част на тялото си са стъпили здраво на земята. Вижте какъв символ!
„Фламенко“
„Да отгледаш гарвани“