„Ана и вълците“
„Кармен“
тава: „Редно е да се уважава независимостта на всеки човек, включително и на твореца… Зная, че съм пълен провал във възпитанието на моите деца, които наистина обичам. Никога не съм ги учил какво трябва да правят. Не съм убеден, че моят съвет би бил най-правилният за тях. Съвременният свят е твърде различен от моя. Той е формиран по съвсем друг начин“. Затова пък филмите му са образец на нравственост и гражданска съвест, но за тях са необходими сетива. Неслучайно те са удостоени с няколко „Мечки“ (златни и сребърни) на Берлинале; с Гран при на журито в Кан (1974) за „Братовчедката Анхелика“; със Специалната награда на журито в Берлин за „Да отгледаш гарвани“; с Европейската филмова награда; с приза на Филмовата академия на Великобритания за най-добър чуждоезичен филм за „Кармен“ (1983)… Самият Саура нееднократно споделя, че фестивалите винаги са го поддържали. „Те ми дават кураж и стимул за творчество – отбелязва с гордост той. – Само в Кан съм селекциониран десет пъти, т.е. повече от Фелини и Бергман!“ Мотото, съпътстващо неговия живот, е „Който почива, ръждясва“. Очевидно до ден днешен творческата му задъханост е далеч от ръждата. В главата му се „въртят“ проекти за два музикални филма: единият да бъде сниман в Мексико, другият – в Индия. И макар, че сам се надява да е приключил с „музикалния“ си период в киното, различни обстоятелства го връщат към него като пътуването му до Москва, където му предлагат да реализира филм за руската музика. Отговорът му е: „Може би“!…
По този повод в съзнанието ми „изскача“ моята най-пространна среща с режисьора на българска земя. Той гостува у нас през юни 2013 г., по повод ХХ седмица на испанското и ибероамериканското кино, с твърде натоварена за краткия престой програма. Тогава Домът на киното в София ни предложи ретроспектива с пет негови произведения: непопулярната игрална творба „Стреляй!“ (1993) с Антонио Бандерас и Франческа Нери, както и изключителните по рода си документални импресии „Фадо“ (2007, с няколко номинации за Европейската филмова награда и приза „Гоя“ за документален филм); „Фламенко“ (2010); „Иберия“ (2005, завоювал „Гоя“ за операторско майсторство); „Аз – Дон Жуан“ (2009, номиниран за сценография). Режисьорът бе удостоен от НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ с титлата „Доктор хонорис кауза“, проведе майсторски клас и представи 94-минутна екзистенциална комедия „Мама стана на сто“ (1979). Считам за свой професионален дълг да припомня стенографирания от мен тогава разговор с Карлос Саура. Някак естествено той започна с въпроса: