Автор: Олга Маркова
В АУРАТА НА КАРЛОС
САУРА
С класика на съвременното европейско кино Карлос Саура, който по уникален начин упорито изследва духа на съвременна Испания и психологията на нейния народ в 48 филма, предимно с два вида стилистики: на кинотрагедията и на фламенкото, другите трябва да се съобразяват.
За жалост, реализацията на тази личност започва в непрестанна битка с цензурата. Докато разтърсващата драма „Ловът“ (1966), която режисира непосредствено след завършване на Държавния филмов университет – гневен протест срещу диктатурата на Франко, някак „минава метър“, то следващото произведение „Градината на насладите“ (1970) е спряно от цензурата и след години пуснато по екраните, окастрено и видоизменено. Моят пръв незаличим спомен за този изумителен аналитик на социалните процеси в днешна Испания е филмът „Ана и вълците“ (1973), също забранен от цензурата. Това безумие не изненадва никого, тъй като самият Саура твърди, че в тази творба разглежда трите опасни чудовища за родината си: перверзията на религията, потиснатата сексуалност и авторитарния дух.
Ами „Братовчедката Анджелика“ (1974) – първият испански филм, представящ Испанската гражданска война от гледна точка на претърпялата „корабокрушение“ републиканска кауза. Той е прожектиран нецензуриран и провокира бомбени атентати в няколко испански киносалона. Едва след смъртта на Франко през 1975 г. режисьорът започва да избягва политическите теми. Деликатно се насочва към екзистенциалните, непреходни проблеми; към любовта и семейните взаимоотношения.
„Филмите ми след края на 70-те години са предимно автобиографични – твърди Саура. – Винаги обаче видоизменям образи и ситуации. Личните ми чувства и вълнения трябва да заинтересуват и другите. Всяка жена за мен е различно изживяване, което понякога ме наранява, но в крайна сметка ме обогатява…“