БРОЙ 05

ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА – КРАЯТ НА ПЪТЯ

Иво Милев работи по темата Людмила Живкова от 2009 г. във връзка с развитие на проект за игрален филм на продуцентски компании СИА и Камера. Работното наименование на би­ографичната документална книга е „Людмила Живкова. Краят на пътя. Би­ография“. След работа с над 50 000 страници архивни материали книгата има амбицията да бъде „ултимативния“ биографичен разказ за Людмила, съста­вен на базата на целия наличен до този момент документален материал: архи­ва на Комитета за изкуство и култу­ра, личния фонд на Людмила Живкова, архивите в Комисията по досиетата и други лични и частни архиви и спомени. Книгата пресъздава средата и об­кръжението около [...]

БРУНО КЛОМФАР – България – друга гледна точка

Автор: Анета Василева Бруно Кломфар пред Двореца на културата и спорта, Варна, 1968. Архитекти: Стефан Колчев и колектив Интерхотел „Велико Търново”. Велико Търново, проект 1967, реализация 1981. Архитекти: Никола Николов и колектив КУРАТОР: НАДЕЖДА ПАВЛОВА ГАЛЕРИЯ SYNTHESIS СЪС СЪДЕЙСТВИЕТО НА АВСТРИЙСКОТО ПОСОЛСТВО СОФИЯ

БРОЙ ПЕТИ. ОСНОВНА ТЕМА – СЦЕНА

МАРГАРИТА ДУПАРИНОВА и още: Иво Милев - Безкръвно за Людмила Живкова (почти скандално!) | Принцът на живописната анимация - Александър Петров | Приказка за горския рог | Разговор с Ами Барак | Зафер Галибов през визьора на Филип Зидаров | Топи се - откъс от романа на Лизе Спит | Димитър Ненов - Универсалният! | Арабеск - 50 години извън стереотипите | Бруно Кломфар - България/друга гледна точка

ПРИКАЗКА ЗА ГОРСКИЯ РОГ

Владимир Джамбазов С името на композитора Владимир Джамбазов обик­новено се свързва основополагането на електрон­ната музика в България. Но той е и дългогодишен валдхорнист в Софийската филхармония. Завър­шил и двете специалности във Висшето училище “Folkwang” в Есен, Германия, Джамбазов композира солова, камерна и симфонична музика, музика за те­атър, кино и електронни медии и произведенията му се изпълняват на най-престижните световни музикални форуми в Европа, Северна и Южна Америка и Далечния Изток. Негова авторска музика са издава­ли лейбъли в България, Германия и САЩ, концертирал е в над 40 страни по света и е носител на десетки международни награди, сред които [...]

Александър Петров ПРИНЦЪТ НА ЖИВОПИСНАТА АНИМАЦИЯ

Боряна Матеева С три номинации и един „Оскар“ за късометражна анимация, с най-високите награди от Ане­си, Загреб, Хирошима, Отава и къде ли още не ру­ският режисьор Александър Петров (род. 1957) от години е на върха на световната анимация. Ако не го познава, човек никога не би предположил, че този скромен, вглъбен и спокоен мъж с достойна осанка е истинска „звезда“. Живее и работи в Яр­ославл, близо до село Пречистое, където е роден. Избягва светската суматоха и цяло чудо е, че се е съгласил да бъде в журито на Тринайстия свето­вен фестивал на анимационния филм във Варна. Всъщност в [...]

ГЪВКАВАТА ГРАЦИЯ НА ДУХА – БАЛЕТ АРАБЕСК

Петър Пламенов Модерността и постмодерността разпоз­нават в танца особено широко поле за изпроб­ването, провеждането, осъществяване на онзи импулс, променил изотвътре художествената изразност – ницшеанския призив за преосмисля­не на всички ценности. Танцът, най-мимолетна­та от всички темпорални форми на изкуството, много по-мимолетна от театралното, съхране­но в думите; от музикалното, стаено в нотопи­са, е сякаш възможно най-гъвкавата и органична форма на експерименталното. Парадоксално в танца се долавя нещо пряко същностно – самото непосредствено протичене на живота. Тялото в своето движение ознаменува просветването на нещо иначе неуловимо – скрития вътрешен жи­вот. Движението ни съблазнява със своята от­кровеност, то празнува безкрайната пъстрота [...]

МАРГАРИТА ДУПАРИНОВА

Маргарита Дупаринова е завършила „ак­тьорско майсторство“ при Николай Осипович Масалитинов и Георги Стаматов. Нейното име е свързано предимно с репертоара на Народния театър „Иван Вазов“. Кева Апостолова Г-жо Дупаринова, вие сте една от великите българ­ски актриси. Какво е за вас сцената? Ох, много благодаря за вниманието! Не може да не стe усетили, че театърът, сцената, са моят живот, както на много хора. Душата ми, сър­цето ми са в театъра! Маргарита Дупаринова и Кева Апостолова, 2005 Кои са вашите учители? Как успяваха да внушават своите идеи? Може би първият ми учител е моята майка. Тя е израснала [...]

КАТО НА ДЛАН…

Шутовете отдавна не са духовни близнаци на краля, каквато е била тяхната роля; никой не иска да бъде отъждествяван с тях; срещаме ги по карнавалите и в драматургията на Шекспир. Липсва ни Пьотър Дорофеевич (Ян Лакоста), прочутият шут на цар Петър I. Вероятно защо­то нямаме цар. А може би въпреки това… *** Арецо е град в Италия, съвсем близо до Флоренция. Тук е крепостта на Медичите, тук е къщата на Джорджо Вазари, тук е къщата на Франческо Пе­трарка, тук е къщата–музей „Иван Бруски“, тук е погребан Гуидо д’Арецо, известен също така и като Гуидо Аретинус, Гуидо Аретино, Гуидо Мона­ко [...]