БРОЙ 15

ГЕОРГИ ЗЛАТАРЕВ/ БЕРНАРДА АЛБА

Автор: Ивон Димитрова Георги Златарев в ролята на Бернарда Алба Георги Златарев завършва Театрален колеж „Лю­бен Гройс“ през 1994 в класа на проф. Елена Баева, работи в Театър „Възраждане“, срещал се е на сцената с роли от различни амплоа, но тази, която изненада не само публиката, но и него самия, е Бернарда Алба в спектакъла „Къщата на гнева“ по „Домът на Бернарда Алба“ от Федерико Гарсия Лорка на режисьорката Ди­ана Добрева, в репертоара на „Възраждане“. Ето какво сподели актьорът за този акцент по пътя си в театъра: „Всъщност Диана Добрева не ми каза, [...]

АСТ #8 ФЕСТИВАЛ ЗА СВОБОДЕН ТЕАТЪР, СОФИЯ’2018

Автор: Михаил Михайлов Завърта се безкрайната осмица на едно дви­жение. На една епоха, в която хората изпитват непрекъсната нужда да търсят и откриват нови пътища и нови идеи. До някаква степен това е об­вързано с времето. Опитваме се да го хванем, да го контролираме, да го запълваме, така че то да бъде непрекъснато под наша опека. Според Дъглас Рушкоф: „Ние, съществата от дигиталната ера, мерим времето, както се мери пулс.“ Дотол­кова сме го превърнали (времето) в наш опонент състезател, че дори не съзнаваме изхода от това състезание. Лутаме се в него като не смеем да [...]

За локалните проблеми и големите митове

Автор: Мария Василева РАЗГОВОР С ЯНКА ВУКМИР, ИНСТИТУТ ЗА СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО – ЗАГРЕБ Мария Василева: От 1998 до днес Вие сте съосновател и президент на Ин­ститута за съвременно изкуство – За­греб. Какво е да работиш за непра­вителствения сектор за такъв дълъг период от време. Кои бяха най-голе­мите промени и предизвикателства през тези години? Янка Вукмир: Много е трудно да се отговори на този въпрос, тъй като през последните 20 години неправителственият сектор не само в Хърватия, но и в рамките на европей­ските културни политики, се промени много и за съжаление не към добро. [...]

Място*

Автор: Ивайло Дичев * От книгата „Културни сцени на политическото“, подготвена за печат през 2019 от издателство „Просвета“. Обикновено противопоставяме място и прос­транство. Мястото има човешки смисъл; то е те­лесното усещане за сигурност и опасност, за близо и далеч, за познато и непознато. Върху този сети­вен пласт се надграждат културните му измерения, паметта и въображението. Място е домът, храмът, любимото кафене. Главното е не размерът, а су­бективното преживяване, защото място може да е държавата ни, та дори планетата Земя. Що се отнася до пространството, то е нещо абстрактно, т.е. по-еднакво за всички. Ако мястото има [...]

Моята споделена литературна 2018 в 13+1 Фейсбук поста

Автор: Светлозар Желев НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ИЗБЯГА ОТ КНИГИТЕ. ТЕ ВИНАГИ НИ ЗАСТИГАТ. ДОРИ И ТЕЗИ, КОИТО НЕ ЧЕТАТ. КНИГИТЕ СА ЖИВОТЪТ, КОЙТО НАДНИЧА ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА, КРАСОТАТА, КОЯТО НИ ЗАОБИКАЛЯ, СВЕТЛИНАТА В ОЧИТЕ НА ДЕТЕ. И ТЕ НАПРАВЛЯВАТ ВСЕКИ ЕЛЕМЕНТ ОТ БИТИЕТО, ОПРЕДЕЛЯТ СЪЗНАНИЕТО, МЯСТОТО НИ, ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И УСПЕХИТЕ НИ, МЕЧТИТЕ И ПОСТИЖЕНИЯТА НИ. ЗНАНИЕТО В ТЯХ, ЕМПАТИЯТА, РАЗБИРАНЕТО, СВОБОДАТА, МЪДРОСТТА, ОПИТА, КРАСОТАТА, ДОБРОТО И ЗЛОТО, МОРАЛА И ВЕЛИЧИЕТО, МИЛИАРДИТЕ МИГОВЕ И ЖИВОТИ. АБСОЛЮТНАТА ЕСЕНЦИЯ НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО, КОНЦЕНТРИРАНА ЧЕРНО НА БЯЛО МЕЖДУ ДВЕ КОРИЦИ. МОЛЕКУЛИ ЧИСТА ЕНЕРГИЯ. СВОБОДАТА НА ДУХА И ИЗРАЗЯВАНЕТО, ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ [...]

Срещи отвъд пикселите

Автор: Мирослава Кацарова Desafinado на Елиане Елиас – незабравим и вълнуващ музи­кален монолог изпод пръстите на виртуозната пианистка. Гласът ù бе отражение на свиренето и ехо от дълбините на колективното несъзнавано на пъстрата афро-бразилска традиция. Артист, изтъкан от ритъм, любов към живота, пер­фекционизъм. Тя категорично забрани да бъде снимана, тъй че това е единственият кадър, одобрен от нея, направен от сцената на Пловдив Джаз Фест. Останалото е музика и ефимерност... Редом с Елиане Елиас бе басистът Марк Джонсън – последният басист в триото на легендарния пианист Бил Еванс. По настоящем и съпруг на [...]

РАЗКАЗВАЧЪТ

Автор: Теодора Стоилова Той е известен български режи­сьор, писател и актьор, син на лю­бимия на поколения българи ак­тьор Константин Коцев и един от най-най-приятните хора, с които работата може да те срещне! Филмите „Лора от сутрин до вечер“ (2011) и „Маймуна“ (2016) са в него­вата режисьорска филмография. Активно се занимава и с писане – на сценарии, романи, разкази, за­щото неговата страст е именно да разказва… Шошо, началото на нашия разговор е предопределе­но. Ти толкова много при­личаш на баща си, вели­кия Константин Коцев, че няма как да не те попитам най-напред за него. Прили­чаш [...]

Става ли най-накрая Азия интересна за българското кино?

Автор: доц. д-р Андроника Мàртонова Въпросът за идентичността в бъл­гарското игрално кино като теоретичен проблем широко се дискутира в нашето ки­нознание през призмата на националната кинематография. През различните епохи на историческо развитие на родната филмова продукция идентичността приема различни величини, посоки, мащаб и репрезентации на екрана. Основно се опитва да отговори на въпроса „Кои сме ние?“ и да се легитимира пред света. До голяма степен съпоставката и под­чертаването до хиперболизация на контрас­тите между Аз и Другия, Чуждия са работеща формула, която ефективно се употребва в българското игрално кино – и пълнометраж­но, и късометражно. Често твърде [...]

Женската следа в късите форми и на „Златна роза“

Автор: доц. д.н. Петя Александрова При режисьорите се приема негласно за ти­пично неравностойното съотношение на жени и мъже в професията. Категорично доминира сил­ният пол, което дава основание на Адела Пеева да направи сайта „Жени режисьори в българското игрално кино“ (http://jeni-bg-kino.com/), от който се виждат следните статистики: „В историята на българския национален фес­тивал на игрално кино, датираща от 1961 година, общо във всичките му издания до днес, само чeти­ри жени печелят „Златна роза“: – През 1961 Бинка Желязкова за филма „А бяхме млади“. – През 2004 или цели 43 години по-късно – Зорни­ца-София за филма „Мила [...]

БЕСОВЕ

Автор: Игор Марковски Река Самбре е френско-белгий­ска и е с дължина 190 km, с богата история още от Древна Гърция през Средновековието, когато се построяват много манастири край бреговете ù, със замъци през Ренесанса и битки през двете Световни войни. Белгийският писател и журна­лист Пол Нуже (1895–1967) е осно­вател на първата белгийска кому­нистическа партия през 1919, но през 1925 го изгонват от нея. Пол Нуже в литературата е с псевдо­ним – Пол Лехарантиас. Всъщност той е известен с изключителните си текстове в онзи кръг на сюрре­алистите – Луи Арагон, Андре Бретон и Пол Елюар, пише [...]

БРОЙ ПЕТНАДЕСЕТИ. ОСНОВНА ТЕМА – СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО ИГРАЛНО КИНО

АКТЬОРСКИ ВДЪХНОВЕНИЯ и още: Ангел Игов - Иън Макюън | Мария Енчева - Херман Кох | Биляна Чокоева-Ангелова представя Унсук Чин, Кайя Сааряо и София Губайдулина | Емилия Илиева - 100 Бергман | Ивайло Дичев - Място | Катрин Сариева - Етика и Конвенция | За локалните проблеми и големите митове - Янка Вукмир | Ивон Димитрова - Георги Златарев/Бернарда Алба Декември е….