Автор: Светлозар Желев

Книгоиздаването е бизнес като все­ки друг, но и нещо различно. Ако искате да печелите пари, книгоиз­даването не е най-добрият начин за това. Така обикновено започвам лекциите си с моите студенти в Университета.

Факт, това са две от най-важните неща, когато говорим за книгоиздаване. Бизнесът и мисията. То се подчинява на всички бизнес правила и за да оцелееш в книгоиздаването, трябва да управля­ваш умело бизнеса си. Но то е нещо друго, мисия, от­говорност, посвещаване, даряване. Някои книги носят удоволствие от четенето, някои книги са за забавле­ние, други носят смисъл, насоки, идеи, емпатия, разби­ране, споделяне, човечност, познание за болка, любов, чувства, емоции, въпросите и отговорите за живота, Вселената и всичко останало. Да се разгледа какво се случи през последните де­сет години в българското книгоиздаване, е като да се направи едно сечение на цялостното ни общество. За­щото литературния контекст е нещото, атмосфе­рата, въздухът, което литературата диша, а част от литературният контекст е целият ни живот, всичко, което ни заобикаля – обществото ни, политиката, икономиката, социалните отношения, проблемите, бедността, отношенията към другите, манталите­тът. Те формират нашата национална литература, нашата национална култура и нашия живот. Книгоиз­даването се влияе изключително много от това. През тези десет години, 2007–2017, се случиха страшно мно­го промени и в книгоиздаването, и в литературата ни.

Когато през 2007 година на 1 януари България стана член на Европейския съюз, имах огромното удо­волствие като член на управителния съвет на Асоци­ация „Българска книга“, да я представлявам във Федера­цията на европейските издатели, част от която ние станахме с приемането ни. Случиха се много неща, на­учих много, отворих полезрението си за много различ­ни хоризонти и възможности. От една страна, всичко свързано с европейското членство на България, член­ството на Асоциация „Българска книга“ във Федераци­ята на европейските издатели е един изключително важен процес, който помогна много, за да съзреем ние, книгоиздателите в България, до едно по-различно раз­биране на нещата, които правим. Да разберем смисъ­ла на обединението, общите интереси, съвместните действия, важността на легалната рамка, европейски­те тенденции, помощта от другите, разбирането, че си част от нещо по-голямо, че носиш отговорност не само за себе си, че черпиш и даваш пример. Все още не напълно, и не всички, успяваме да бъдем част от евро­пейското семейство, европейските ценности, евро­пейските обвързаности, и смятам, че след тези десет години, въпреки че се случиха страшно много неща, все още има много какво да бъде направено и по-късно ще говоря за това.

Сега нека се върнем към вътрешните процеси, които се случиха в българското книгоиздаване в този период, а те са наистина много интересни и изклю­чително важни.

Сигурен съм, че си спомняте как през 90-те ни­хилизмът по отношение на българската литерату­ра, на българските автори, беше ужасяващ. Тогава българската литература се намираше в ужасяваща ситуация. Българските издатели не искаха да изда­ват български автори, защото смятаха, че българ­ските читатели не искат да четат български ав­тори. Българските медии отказваха да отразяват българска литература, защото смятаха, че тя не е интересна за техните читатели. Така се получа­ваше един порочен кръг, своеобразен параграф 22, в който много български автори така и не можаха да намерят своите издатели. През това време същест­вуваха едно-две, не повече от пет издателства, които издаваха българска литература, но между тях ясно се открояваше издателство „Жанет 45“. Каз­вал съм го много пъти, благодарение на Божана Апос­толова българската литература оцеля през 90-те години на 20. век. Това беше изключително важно, и това, което направи тя за българската литерату­ра, нейният принос към нейното оцеляване, за това, че почти всички от големите имена в съвременната ни литература в момента тръгнаха или минаха през издателство „Жанет 45“, е този жест, който зави­наги ще остане в аналите на нашата литературна история.

От друга страна, това отношение към българ­ската литература и нихилизма се дължи до голяма степен на отношението към социалистическия ре­ализъм и скучните (голяма част бяха такива) книги по времето на така наречения развит социализъм.

Нещата се промениха. През последните десет години изминахме много, много дълъг път в книгоизда­ването и в разбирането за българската литерату­ра. Сигурен съм, че колегите ще говорят по-подроб­но за тези процеси. За мен изключително важното нещо, което се случи за книгоиздаването в България, е именно порасналият престиж, уважение и значение на българските автори и на издателствата, които издават българска литература през последните годи­ни. Несъмнено в основата на която и да е национална култура стоят литературата и словото, текстът. Защото музиката и изобразителното изкуство са универсални езици. Литературата е нещото, което отделя различните нации, различните народи и различ­ните култури, езикът е основата, върху която се гра­ди всяка национална култура. Затова книгоиздаването формира до голяма степен и националната култура в една държава. През тези десет години имаше ръстове, спадове, процеси и случвания, победи и падения. И Евро­па и Европейският съюз, нашите колеги и партньори, ни помогнаха да преминем през тях, бяха винаги до нас.