Автор: Светлозар Желев
Книгоиздаването е бизнес като всеки друг, но и нещо различно. Ако искате да печелите пари, книгоиздаването не е най-добрият начин за това. Така обикновено започвам лекциите си с моите студенти в Университета.
Факт, това са две от най-важните неща, когато говорим за книгоиздаване. Бизнесът и мисията. То се подчинява на всички бизнес правила и за да оцелееш в книгоиздаването, трябва да управляваш умело бизнеса си. Но то е нещо друго, мисия, отговорност, посвещаване, даряване. Някои книги носят удоволствие от четенето, някои книги са за забавление, други носят смисъл, насоки, идеи, емпатия, разбиране, споделяне, човечност, познание за болка, любов, чувства, емоции, въпросите и отговорите за живота, Вселената и всичко останало. Да се разгледа какво се случи през последните десет години в българското книгоиздаване, е като да се направи едно сечение на цялостното ни общество. Защото литературния контекст е нещото, атмосферата, въздухът, което литературата диша, а част от литературният контекст е целият ни живот, всичко, което ни заобикаля – обществото ни, политиката, икономиката, социалните отношения, проблемите, бедността, отношенията към другите, манталитетът. Те формират нашата национална литература, нашата национална култура и нашия живот. Книгоиздаването се влияе изключително много от това. През тези десет години, 2007–2017, се случиха страшно много промени и в книгоиздаването, и в литературата ни.
Когато през 2007 година на 1 януари България стана член на Европейския съюз, имах огромното удоволствие като член на управителния съвет на Асоциация „Българска книга“, да я представлявам във Федерацията на европейските издатели, част от която ние станахме с приемането ни. Случиха се много неща, научих много, отворих полезрението си за много различни хоризонти и възможности. От една страна, всичко свързано с европейското членство на България, членството на Асоциация „Българска книга“ във Федерацията на европейските издатели е един изключително важен процес, който помогна много, за да съзреем ние, книгоиздателите в България, до едно по-различно разбиране на нещата, които правим. Да разберем смисъла на обединението, общите интереси, съвместните действия, важността на легалната рамка, европейските тенденции, помощта от другите, разбирането, че си част от нещо по-голямо, че носиш отговорност не само за себе си, че черпиш и даваш пример. Все още не напълно, и не всички, успяваме да бъдем част от европейското семейство, европейските ценности, европейските обвързаности, и смятам, че след тези десет години, въпреки че се случиха страшно много неща, все още има много какво да бъде направено и по-късно ще говоря за това.
Сега нека се върнем към вътрешните процеси, които се случиха в българското книгоиздаване в този период, а те са наистина много интересни и изключително важни.
Сигурен съм, че си спомняте как през 90-те нихилизмът по отношение на българската литература, на българските автори, беше ужасяващ. Тогава българската литература се намираше в ужасяваща ситуация. Българските издатели не искаха да издават български автори, защото смятаха, че българските читатели не искат да четат български автори. Българските медии отказваха да отразяват българска литература, защото смятаха, че тя не е интересна за техните читатели. Така се получаваше един порочен кръг, своеобразен параграф 22, в който много български автори така и не можаха да намерят своите издатели. През това време съществуваха едно-две, не повече от пет издателства, които издаваха българска литература, но между тях ясно се открояваше издателство „Жанет 45“. Казвал съм го много пъти, благодарение на Божана Апостолова българската литература оцеля през 90-те години на 20. век. Това беше изключително важно, и това, което направи тя за българската литература, нейният принос към нейното оцеляване, за това, че почти всички от големите имена в съвременната ни литература в момента тръгнаха или минаха през издателство „Жанет 45“, е този жест, който завинаги ще остане в аналите на нашата литературна история.
От друга страна, това отношение към българската литература и нихилизма се дължи до голяма степен на отношението към социалистическия реализъм и скучните (голяма част бяха такива) книги по времето на така наречения развит социализъм.
Нещата се промениха. През последните десет години изминахме много, много дълъг път в книгоиздаването и в разбирането за българската литература. Сигурен съм, че колегите ще говорят по-подробно за тези процеси. За мен изключително важното нещо, което се случи за книгоиздаването в България, е именно порасналият престиж, уважение и значение на българските автори и на издателствата, които издават българска литература през последните години. Несъмнено в основата на която и да е национална култура стоят литературата и словото, текстът. Защото музиката и изобразителното изкуство са универсални езици. Литературата е нещото, което отделя различните нации, различните народи и различните култури, езикът е основата, върху която се гради всяка национална култура. Затова книгоиздаването формира до голяма степен и националната култура в една държава. През тези десет години имаше ръстове, спадове, процеси и случвания, победи и падения. И Европа и Европейският съюз, нашите колеги и партньори, ни помогнаха да преминем през тях, бяха винаги до нас.