Илия Добрев и Таня Шахова

Те ми поднесоха другата изненада.

Аз се колебаех за главния актьор между Стефан Данаилов и Илия Добрев. Ако бих взел Стефан, и флиртът щеше да е флирт, и  „мачото” – мъжкар. Ала ме потегли към Илийката. Неговият комсомолец не бе праволинеен, какъвто се боях, че ще стане в изпълнението на Ламбо. Вярно, вършеше насилие, готов бе да изгори човек, задето не влиза в те-ке-зе-се-то, ала това на минутата го съсипваше…

Откъс „Насилие”. В откъса: Добрин Илиев – Илия Добрев, Катя – Жана Мирчева, млада селянка – Станка Влахова, фотографка в продукцията; селяни и селянки от село Очуша, Самоковско. Пее една от тях.

До тук – добре! Но във втората част Илия привнесе в героя неувереност, болезнена чувствителност, ранимост.
Таня Шахова пък бе силна, агресивна, безпощадна в откровеното си желание да преуспее с цената на всичко.
Таня беше още ученичка в последния клас, но актьорската й дарба си бе даденост. Аз я открих в пантомимния състав на моя приятел Милчо Милчев. Едно живо момиче, с липсващо крайче на предно зъбче, се набиваше на очи сред многото мимове, които се стараеха да правят жестове с неподвижни лица. За разлика от техните лицето на Таня грееше, излъчваше. А пластиката й бе завидна.

Пробвах я заедно с още едно момиче, чиято житейска съдба почти съвпадаше с тази на създадената от нас героиня във филма. Таня Шахова бе на светлинни години от описаната биография: ранна женитба в пубертетските години, ранен развод и последвалото след това обществено поругаване. Аз се колебаех в избора си, защото ми се струваше, че претендентката с жизнен опит ще съвпадне по-убедително с героинята. Личният ми кастинг режисьор – жена ми Марина разреши терзанията ми:

– Таня говори нормално. Не се преструва… Вземи нея.

По време на снимки дарованието на Таня Шахова се разкриваше от ден на ден.

С Таня Шахова

Като усетих силата й, почнах да съчинявам сцени специално за нея. Например, заснехме един неин пластичен монолог: тя върви сама по пътя, опъва си тирантите, оплита се кръст – на кръст в тях. После ги разтяга като крила, с които не може да полети. Сетне ги откопчава, подритва ги, прекрачва ги, размята ги зад задничето си като опашка. Накрая върти тирантите в кръг и високо пее, по-скоро крещи една популярна мелодия. През цялото време изригват откъслечни, несвързани фрази, в които тя се самобичува, съмнява, оправдава, иронизира…

Откъс „Монологът с тирантите”. В откъса: Мая – Таня Шахова, Добрин Илиев – Илия Добрев

Това беше „моментът на истината” за Мая. Вярвам, че на всеки герой (особено, ако го натоварваш с негативен заряд) трябва да се даде шанс да остане насаме със себе си. Когато човек е сам със себе си, той няма пред кого да се преструва, няма пред кого да играе роли. Това е „моментът на истината”, базисен за създаване и разбиране на образа.

Таня Шахова доминираше във втората част на филма. Тя стана водещата героиня. Финалът трябваше да бъде неин. Но какъв да бъде? Надявах се развоят на снимките да ми подскаже. Снимахме хронологично. След всеки заснет епизод се събирахме – кога с актьорите, кога само тримата – аз, Славчо и Жоро–Жози.

Тримата: Жоро-Жози, Славчо и аз.

Обсъждахме докъде сме стигнали; пишехме в буквалния смисъл следващия епизод. Молехме се финалът да възникне сам по себе си. Не възникваше. Оставаха ми два последни снимачни дни. Как съм изглеждал, ще ви подскаже реакцията на жена ми, която в тези дни дойде да прекара рождения си ден, 10 юни, с мен в Боровец, където снимахме. Като ме видя, Марина силно се разтревожи:

– Болен ли си? Не си на себе си!

Не бях на себе си…

И тогава се появи Искра с широката си усмивка:

– Жоро! Трябва да видиш какво чудо заснехме!

Искра Йосифова

С Искра

Искра бе най-жизненото момиче в първия клас по кинорежисура на ВИТИЗ. Винаги усмихната, заредена с хумор и радост към живота.

Искра (освен съвместния с Малина филм „Пътешествието”) направи самостоятелно още два много добри филма – „Любовна терапия” и „Жесток и невинен”. (Малина пък – „Синът на Мария”). Хубави филми, истински разкази за живота и за времето, в което живеем. Само че както се казва: „Успехът на режисьора се гради от три компонента: 90 % бачкане, 5 % талант и 5 % шанс”. От първите два момичетата не можеха да се оплачат, но третият, шансът, не бе на тяхна страна. Филмите им излязоха в началото на 80-те. Тодор Живков вече ни бе привикал в Евксиноград по време на поредна „Златна роза” и бе ни се накарал:

– Да престанете да си търсите темите в кофите за боклук, в задния двор на социализма!

А темите на техните филми бяха от задния двор…

Искра си отиде много млада.  Тя имаше сестра Вера. Вера беше по-голямата. Очна лекарка. Много се обичаха и външно много си приличаха. Дотам, че Искра бе взела държавния изпит по научен комунизъм на сестра си в Медицинския. Вера нищо не запомняла. Искра – още ученичка в гимназията – седнала да прегледа въпросите и ги минала заедно с кака си. Препитала я. Вера всичко си казала. Ала когато стигнала пред аудиторията, я обхванала паника – не смеела да влезе на изпит, плачела. Искра се явила с нейната студентска книжка, никой не се усъмнил във външността й, тя отговорила за шестица и така Вера станала лекарка.

Вера изпадна в будна кома. Приятели на мъжа й, също лекари, обяснили, че няма надежда за спасение. Съветвали евтаназия. Искра не се съгласи. Тя ходеше години наред сутрин, обед, вечер при сестра си в болницата, хранеше я, обгрижваше я… Докато стресът от това общуване не й докара коварен рак…

Слава Богу, заснех я в един епизод на „Трампа”. Имам си я за спомен… И нея, и две други мои студентки – Росица и Иглика. Те тогава бяха първокурснички във ВИТИЗ.